Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 55

Другият мъж беше Антонидас — той беше толкова спокоен, колкото настоятелен беше другият. Джейна знаеше, че е по-добре внимателно да се измъкне, преди да я забележат, но любопитството, което я завладя, когато отиде с Артас до оркския лагер, сега я накара да стане невидима под мантията си, за да разбере повече. Тя тихичко се приближи. Вече можеше да ги види и двамата — първият, когото Антонидас саркастично наричаше „пророк“, беше покрит с мантия с качулка, украсена с черни пера, а учителят й седеше, възседнал коня си.

— Мислех, че Теренас е бил достатъчно ясен по отношение на предсказанията ти.

— Ти трябва да си по-мъдър от краля си. Краят наближава!

— Както вече ти казах, глупостите ти не ме интересуват.

Рязък, спокоен и презрителен — Джейна познаваше този тон на гласа му.

Пророкът помълча малко и въздъхна.

— Явно си загубих времето тук.

Пред слисания поглед на Джейна фигурата на непознатия се замъгли. Сви се и се промени, а на мястото, където беше човекът с мантия, сега стоеше само една голяма черна птица. Тя изграчи недоволно, размаха криле и отлетя.

Загледан в натрапника, изчезващ в небето, Антонидас каза:

— Вече можеш да се покажеш, Джейна.

Лицето й пламна. Тя избоботи контразаклинанието и се появи.

— Съжалявам, че подслушвах, учителю, но…

— Разчитам на любознателния ти характер, дете — каза Антонидас засмяно. — Този ненормален глупак вярва, че наближава краят на света. Отива твърде далече в опасенията си за заразата.

— Зараза ли? — учуди се Джейна.

Антонидас въздъхна, слезе от коня си и с другарско потупване по задницата го пусна да се прибира. Конят подскочи и припна към конюшните, където конярите щяха да го посрещнат. Архимагът повика с жест чирака си и Джейна пристъпи напред, като пое протегнатата му кокалеста ръка.

— Сигурно помниш, че преди няколко дни изпратих вестоносци до Столицата.

— Мислех, че става дума за проблема с орките.

Антонидас измърмори заклинание и след няколко секунди двамата се озоваха в личната му квартира. Джейна обожаваше това място — разхвърляно, с мирис на пергамент, кожа и мастило, старите столове, в които можеше да се сгуши и да се изгуби в познанието. Той й направи знак да седне и при едно леко движение на пръста му се появи кана, която им наля нектар.

— Е, орките бяха част от дневния ред, но моите хора решиха, че ни грози доста по-сериозна опасност.

— По-сериозна от новото сформиране на Ордата?

Джейна протегна ръка и пълната със златиста течност кристална чаша долетя в ръката й.

— С орките имаме потенциална възможност да се разберем. С болестта няма как да го сторим. Получихме доклади за зараза, която се разпространява на север. Мисля, че Кирин Тор трябва много внимателно да се занимае с това.

Джейна го погледна и сбръчка чело, отпивайки си от нектара. Обикновено болестите бяха проблем на жреците, а не на магьосниците, освен, ако…

— Мислите ли, че е намесена магия?

Той кимна с голата си глава.

— Много е вероятно. И затова, Джейна Праудмуър, моля те да отидеш до тези земи и да разследваш случая.