Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 53

Артас удържа усмивката си, а Еделас Блакмуър като че наистина се смали пред очите му.

— Вие ме уверихте, че средствата и материалите отиват директно за подсигуряване на безопасността, както и че домашният Ви орк е добре охраняван — продължи Теренас. — А сега, вместо да е на сигурно място в Дърнхолд, той някак си се е озовал на свобода. Как е възможно това?

Блакмуър се начумери, но се поокопити.

— Наистина е много жалко, че Трал е избягал. Сигурен съм, че разбирате как се чувствам в момента.

Това беше удар от страна на Блакмуър, тъй като на съвестта на Теренас все още тежеше фактът, че Дуумхамър избяга под носа му. Но това не беше особено умен ход. Теренас се ядоса и продължи.

— Надявам се, че това не е някаква тревожна тенденция. Парите се събират от хората, които ги изработват, генерал-лейтенант, и отиват за тяхната сигурност. Необходимо ли е да изпращам човек, който да провери дали парите са били използвани по предназначение?

— Не! Не, няма нужда от подобно нещо. Ще Ви отчета всяко пени.

— Да — каза Теренас с измамна мекота. — Така ще направите.

Когато Блакмуър най-сетне си отиде, покланяйки се многократно, преди да изчезне от поглед, Теренас се обърна към сина си.

— Какво мислиш за тази ситуация? Ти си виждал Трал в действие.

Артас кимна.

— Не беше нищо подобно на това, което си бях представял за един орк. Имам предвид… беше огромен. И се би яростно. Но освен това си личеше, че е интелигентен и обучаван.

Теренас подръпна замислено брадата си.

— Има групи дезертирали орки, които са на свобода. Те може и да не са болни от това, което бяха наблюдавали в лагерите. Ако Трал ги открие и ги научи на всичко, което знае, това би било много лошо за нас.

Артас се изправи в стола си. Това може да е нещото, което е търсел.

— Тренирах усърдно с Утър.

И наистина беше така. Без да може да обясни на някого, а и на себе си, защо беше прекратил връзката си с Джейна, той се беше отдал изцяло на обучението си. Тренираше с часове, докато цялото тяло го заболи, опитвайки се да се изтощи до такава степен, че да замъгли образа й в съзнанието си.

Нали той беше пожелал така? И тя го прие. Но защо нощем не можеше да заспи, усещайки липсата на топлината и присъствието й с болка, която граничеше с агония. В опитите си да се разсее, той дори възприе презираното дотогава време, в което трябваше да седи мирно и да медитира. Може би, ако се концентрираше върху тренировките си и успееше да се научи как да приема и насочва Светлината, щеше да може да се отърве от мисълта за Джейна. От мисълта за момичето, което отхвърли.

— Можем да тръгнем и да търсим такива групи орки, за да ги открием преди Трал.

Теренас кимна.

— Утър ме информира за твоята отдаденост и е удивен от напредъка ти.

И кралят реши.

— Много добре тогава. Иди и кажи на Утър да започне подготовка. Време е да усетиш вкуса на истинската битка.

Артас с усилие сподави радостния си вик. Сдържа се, но макар и щастлив, се съобрази с измъченото и угрижено изражение на баща си. Може би, само може би, ликвидирането на въстаналите зеленокожи щеше да изтрие спомена от шокирания поглед на Джейна, когато приключиха връзката си.