Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 137

Явно демоните също искаха да защитят своите. Гигантски камъни започнаха да се сипят от небето, оставяйки след себе си зелени пламъци. Земята се разтърсваше под краката им, а от ямите, образувани при сблъсъка им, се появяваха същества, приличащи на каменни големи, ръководени от противната зелена енергия.

Артас погледна през рамо. Кел’Тузад се носеше с разперени ръце и отметната назад рогата глава. От него започна да пращи и извира енергия, която се оформи като зелено кълбо. После личът рязко свали ръцете си и излезе от кръга.

— Заповядайте, лорд Аркемонд! — извика Кел’Тузад. — Заповядайте в този свят и нека се озарим от силата Ви!

Зеленото кълбо започна да пулсира, да расте и да свети още по-ярко. Изведнъж огнен стълб изригна до небето и няколко мълнии изтрещяха извън кръга. И тогава в празното пространство се появи фигура… висока, мощна и изящна по свой си мрачен и зловещ начин. Артас се обърна към бойното поле. Прозвуча сигнал за отстъпление — очевидно поне магьосниците бяха разбрали какво се случва. Войските им обърнаха конете си и забързаха към сигурното място… временно, обаче, мислеше си Артас… Даларан. Дори докато бягаха, над грохота от суматохата се извиси дълбок и звучен глас.

— Треперете, смъртни, и загубете надежда! Смъртта дойде в този свят!

Артас вдигна ръка и от жеста му Немъртвите пълчища спряха и бавно започнаха да се оттеглят. Докато Артас яздеше обратно към Кел’Тузад и наблюдаваше гигантския демоничен Властелин, изведнъж се телепортира Тикондриъс, както обикновено след като всичко е приключило.

Властелинът на ужаса направи дълбок реверанс. Артас дръпна юздите и се оттегли на известно разстояние, за да може да наблюдава.

— Лорд Аркемонд, всичко е подготвено.

— Много добре, Тикондриъс — отговори Аркемонд, кимайки пренебрежително на нисшия демон. — След като Крал-лич вече не ми е необходим, вие, Властелини на ужаса, поемате командването на Немъртвите пълчища.

Изведнъж Артас осъзна колко е благодарен за всички онези часове, които дисциплинирано беше прекарал в медитация, защото само това му помогна да скрие шока и яростта си. Въпреки това Инвинсибъл усети промяната в него и изцвили нервно. Артас дръпна юздите и немъртвото животно остана мирно. Крал-лич вече не им е необходим? Защо? Кой точно беше той и какво му се беше случило? Какво щеше да се случи с Артас?

— Скоро ще заповядам да започне нашествието. Но първо ще дам пример с тези смешни магьосници… като превърна града им в пепел за историята.

Демонът се отдалечи изправен, горд и властен. Копитата му отекваха, а бронята му проблясваше в розово, златисто и лавандуловосиньо на фона на здрачаващото се небе. До него, все още покланящ се, вървеше Тикондриъс. Артас изчака да се отдалечат, после се обърна към Кел’Тузад и избухна.

— Това трябва да е някаква шега! Какво ще се случи с нас сега?