Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 36

Бе изстрелял всичките си патрони, но продължаваше да натиска спусъка като обезумял, като още лежеше на пода. Накрая осъзна, че го прави инстинктивно, и спря.

Тишината беше потискаща. Сетне чу викове навън, още два изстрела и отново настъпи тишина. Външната врата се отвори и мъжки глас извика:

— Господин Касиди! Полиция! Добре ли сте?

— Раниха ме, но мисля, че съм добре — опита се да отвърне той, но гласът му не беше по-силен от шепот. Виеше му се свят и чувстваше слабост.

По стълбите се чуха стъпки.

„Добра операция“ — гордо рече лейтенант Кейл Маккой.

„Какви ги дрънкаш, селянино с охранен с царевица задник? — изхленчи Шегаджията. — Едва не ни убиха.“

Преди ченгето да стигне до него, Уилър изпадна в шок.

8.

Градината на Уили

Ли Си-Тонг не слезе от черната лимузина с червеното знаме. Беше твърде дебел и усилието да се измъкне от колата и да се качи по стъпалата на хотел „Кун Лун“ не си заслужаваше признателността, която би могъл да получи. Остана в лимузината със спуснати червени пердета на прозорците. Коремът му притискаше диафрагмата и той се задъхваше. Беше денят преди китайската Нова година и подходящ момент за срещата, която след малко щеше да се състои. Ли Си-Тонг беше убеден, че тази среща ще определи политическото бъдеще на Хонконг.

Хотел „Кун Лун“ беше голям и с красиви орнаменти. В ъглите му се издигаха изящно изваяни позлатени пагоди. Намираше се в източната част на Пекин. Всеки знаеше, че негласният собственик на хотела е китайската Служба за обществена сигурност — изисканото име на държавната милиция, която печелеше луди пари от хотела.

Водачът на Триадата от Хонконг взе мъдро решение, когато избра „Кун Лун“. Ли Си-Тонг беше принуден да промени мнението си за него, защото изборът показа деликатно разбиране за Гуан-Си. Гостът от Хонконг можеше да предпочете изискания хотел „Палис“ в центъра на Пекин, защото неговият негласен собственик беше Народоосвободителната армия. И в двата хотела щеше да бъде политически престижно.

Срещата, която след малко щеше да се състои, беше с Чен Бода, председателя на Китайската комунистическа военна комисия и следователно шеф на Бюрото за обществена сигурност.

Ли Си-Тонг беше бивш кмет на Пекин. Беше се пенсионирал по здравословни причини, но Чен Бода често го викаше да му възлага специални задачи, включващи придружаването и настаняването на важни гости. Ли Си-Тонг беше забавен или поне по-рано беше такъв, преди чудовищно големият му корем да го направи раздразнителен. Прякорът му беше „Петте океана“ заради огромните количества огнен „Мао Тай“, които поглъщаше.