Читать «Да яхнеш Змията» онлайн
Стивън Канел
Стивън Канел
Да яхнеш Змията
На моята съпруга Марсия,
на децата ми Тония, Челси и Коди
и на майка ми Каролин, които ме подкрепиха
И на Ралф Солзбъри за вдъхновението
Благодарности
Първо искам да изкажа сърдечни благодарности на моята армия от верни колеги, които отново ми помогнаха: Грейс Кърчио, Кристина Остър и Кристин Трепчик, които изчистиха ръкописа, коригирайки безнадеждно лошия ми правопис и напечатаха безбройните варианти. Благодаря и на Уейн С. Уилямс, който неуморно и съвестно ми помогна да редактирам текста. Джо Суърлинг го прочете многократно и помогна с уместни предложения. Благодаря и на Пол Бресник и Пол Федорко от издателство „Уилям Мороу“, които продължават да вярват в мен, и на Ерик Симоноф и Морт Янклоу за съветите и приятелството.
Майкъл Браунинг понесе най-голямата тежест. Той ми помогна с информацията за Китай и предложи идеи и детайли. Анита Адисън е истински приятел. Тя прочете ръкописа и ми помогна да променя някои неща. Рубен Канън, дългогодишен приятел, сподели с мен прозренията и чувствата си. Благодаря и на Джак Грийн, който допринесе с наблюденията си върху Хонконг, и на Уилям Т. Парк и Рос Ари от отдел „Азиатска престъпност“ в Лос Анджелис, който ми предоставиха чудесен материал за основата на сюжета.
Пролог
1994
Годината на кучето
Човекът прави истината велика…
А не истината човека.
Конфуций
Мъжът седеше в салона на новия си тримоторен реактивен самолет „Фолкън“, а залязващото слънце озаряваше в яркооранжево сребристите криле. Той наблюдаваше с интерес как сменяха „мръсната“ кръв, която изтичаше от ръката му и се вливаше в прозрачните пластмасови тръбички, после се процеждаше в големия апарат за хемодиализа, където я пречистваха от урината и токсичните вещества в организма. Сетне кръвта щеше да излезе от тази чудновата пералня и да се върне в тялото му. Процесът беше омаломощаващ и предизвикваше в „Уили“ Уо Лап Лин огромна умора. Той погледна лекаря, който денонощно се грижеше за него, млад китаец от Хонконг на име Ли Дейу, мършав, с тесни рамене и очила без рамки с дебели лещи. Доктор Ли провери апарата за хемодиализа, който беше вграден в тоалетната на частния самолет. Намести очилата си и отбеляза скоростта на потока на кръвта, пречистена от съскащото и клокочещо чудовище. После прегледа пластмасовите накрайници, присадени по хирургичен път в ръцете и корема на Уили, които сега бяха свързани с апарата за хемодиализа. Накрая изгледа изпитото лице на шейсет и девет годишния водач на триадата и изрече на мандарински:
— Мисля, че е време. Трябва да отидем в Пекин. Съобщиха ми, че имат донор.
— Имам врагове там — въздъхна Уили. — Пренебрегнах желанията на председателя Дън. Не мога да се унижа. Не искам да допълзя като ранено животно, да се довлека до вратата му и да моля за прошка.
Доктор Ли се вгледа в очите му и изрече:
—
