Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 35
Стивън Канел
„Намираш се между две огневи зони. Запази си път за бягство. Прегрупирай се!“
Уилър се върна в кабинета и се облегна на стената.
В същия миг натрапникът от кухнята тръгна по коридора и мина покрай вратата на кабинета, зад която се криеше Уилър. Видя маратонките му „Найки“ и черните джинси, когато младежът започна да се качва по стълбите.
„Във вертикално положение!“ — прошепна взводният командир.
Уилър бавно се изправи и се запромъква към стълбището. Внимателно отпусна тежестта си на първото стъпало, благодарейки, че къщата е нова и стълбите не скърцат. Долепи гръб до стената и започна да се изкачва, спомняйки си, че трябва да държи коленете си свити, за да може бързо да се придвижва странично.
„Това е лудост, Уилър. Ще те убият. Използвай шибаната си глава!“
Той бавно се промъкна до площадката. Дотук добре. Неканените гости отваряха и затваряха чекмеджетата в голямата спалня. Уилър се насочи натам, когато от стаята на Холис зад него неочаквано излезе някой. Той се обърна рязко и се озова лице в лице с млад китаец. Младежът беше висок метър шейсет и пет, тънък като вейка, около деветнайсетгодишен. Беше облечен в черно, а на главата му бе завързана червена лента.
Времето сякаш спря, докато двамата се гледаха. После китаецът бръкна в якето си и Уилър се прицели в гърдите му. Младежът извади пистолета си и изкрещя нещо на китайски. Изведнъж застиналите кадри мълниеносно се превъртяха напред. Китаецът започна да стреля по него с чуждестранен автоматичен пистолет с четвъртито дуло. Неизвестно защо Уилър се поколеба, гледайки тъпо как автоматът в ръката на гангстера бълва огън срещу него. Почувства силна болка в крака. Беретата изхвръкна от ръката му и падна пред него. От ранения му крак потече кръв.
„Доволен ли си? Това ли искаше, задник такъв?“ — ужасен изкрещя Шегаджията.
Китаецът се завтече към Уилър и грабна беретата. От спалнята изскочиха още двама гангстери. Всички насочиха оръжията си към Уилър, като бърбореха нещо на китайски.
— Кои сте вие? — попита той. Гласът му трепереше от притока на адреналин.
Те не му обърнаха внимание и продължиха да разговарят. Изглежда решаваха какво да направят. Дали да го убият. Не… как да го убият.
— Някой говори ли английски? — почти шепнешком попита Уилър.
— Не английски. Ти мъртъв — отговори най-възрастният и най-високият.
Тогава Уилър се надигна на лакти и дясната му ръка незабелязано се плъзна към гърба, където беше вторият пистолет „Берета“.
Най-възрастният китаец, вероятно водачът, се прицели в него и се приготви да стреля. Тогава Уилър направи нещо, което гангстерът не очакваше. Усмихна се. И спечели няколко секунди.
Тримата бандити се спогледаха, озадачени от поведението му, а той извади беретата и започна да стреля.
Звукът прозвуча оглушително в затвореното пространство.
Първият изстрел покоси най-възрастния китаец. Куршумът мина през шията му и го блъсна назад. Онзи, който бе излязъл от стаята на Холис, се опита да насочи беретата към Уилър. Вторият и третият куршум обаче го уцелиха в гърдите и го повалиха върху перилата. Китаецът падна, като се превърташе, блъсна се в големия полилей във фоайето и го понесе със себе си заедно със силен дъжд от кристал. Оцелелият гангстер изтича в спалнята. Уилър стреля още два пъти, но не го улучи, после, когато вратата на балкона се тресна, чу полицейски сирени.
