Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 37

Изведнъж вратата на лимузината с червеното знаме се отвори и Уили Уо Лап Лин се качи в колата.

Лин изглеждаше в изненадващо добра форма. През 1994 година той беше съсухрен старец с нефункциониращи бъбреци и жълтеникавосив цвят на лицето. Сега седемдесет и три годишният водач на триадата изглеждаше прероден, стегнат и имаше грижливо подстригани бели коси и румено лице.

Двамата мъже само се поздравиха. Колата потегли по оживените улици на Пекин и те се заслушаха в смесицата от звуци — приглушеното бръмчене на двигателя, плющенето на червеното знаме и затрудненото дишане на Ли Си-Тонг.

Срещата щеше да се състои в луксозния ресторант на двайсет и петия етаж в сградата на ККМТИ, намираща се на авеню „Чан Ан“, „Вечен мир“. Уили Уо Лап знаеше, че инициалите ККМТИ означават Китайска корпорация за международна търговия и индустрия. ККМТИ имаше множество връзки с „Поли Индъстрис“ — търговската ръка на Народоосвободителната армия — и вършеше доходен бизнес, продавайки оръжие на всеки. Освен това „Поли Индъстрис“ почти сама бе създала пазара на руско оръжие след разпадането на Съветския съюз. Уили усети, че продажбите на руски ядрени оръжия ще бъдат страшно печеливши, и от няколко месеца чрез „Поли Индъстрис“ се опитваше да купи куфарчета с руски бомби. Носеше се слух, че от руските военни складове са изчезнали стотина от онези леснопреносими ядрени оръжия и той беше на път да сключи сделка за покупката на десет от тях. „Поли Индъстрис“ вече доставяше руските автоматични оръжия, които триадата на Уили продаваше на чернокожите младежки банди в Америка.

Вратите на асансьора се отвориха пред ресторанта, където чакаше Чен Бода. Дребният председател на китайската комунистическа военна комисия изглеждаше безсмъртен. Изминаха четири години, откакто Уили видя през стъклото на стаята за наблюдение как лукавият политик заповяда на хирурга да забие скалпела в гърдите на младия радикал, отнемайки бъбреците му, за да спаси живота на водача на триадата и да го „предпази от бурята“.

Двамата се ръкуваха. Бяха повикали Уили, който знаеше, че както последния път, когато бе поканен в Пекин, отново ще се случи нещо важно.

Няколко войници разпънаха паравани около ъгловата маса до прозореца. Китайските паравани бяха тънки и изящни копринени произведения на изкуството, украсени с избродирани в златисто огнедишащи дракони. През тях се подслушваше лесно, но Уили знаеше, че тази сутрин в ресторанта нямаше да бъде допуснат никой друг. Предложиха му мястото, откъдето се виждаше Пекин, който искреше на лъчите на яркото февруарско слънце. Цареше трескава подготовка за Нова година. На покривите бяха окачени празнични знамена. Няколко пресечки на изток се виждаше американското посолство.

Докато им поднасяха ордьовъра от вдигащи пара гъби, задушени по кантонезийски в сос от джинджифил, почти не разговаряха.

Споразумението, която бяха постигнали в Годината на кучето, беше перфектно. Чен Бода бе подарил на Уили нови бъбреци и в замяна бе получил контрабандните му маршрути. Типично китайско решение. Единият подарък извличаше отровата от кръвта на Уили, а другият я вкарваше в американския враг. Нещо още по-хубаво, Уили бе засилил влиянието си върху американските политици. Китай отново се сдоби със статута на най-облагодетелствана нация в търговията, въпреки протеста на американския Конгрес срещу нарушаването на човешките права. Двамата знаеха, че за това са помогнали парите, които Уили вливаше в американските политически кампании. Конгресът извършваше разследвания за незаконно финансиране на кампаниите и Китай бе обвинен, че се опитва да подрива политическия процес в Щатите, но никой не споменаваше Уо Лап Лин. Напротив, сега той беше член на множество американски управителни съвети и бе получил признание като вицепрезидент на Червения кръст в Азия. Ето че бе настъпил моментът да обсъдят нов план.