Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 38

Дребният политик предпазливо започна разговор, който се водеше на две нива заради сервитьорите.

— Чух, че личите в Гуандун са най-сладките в света — рече Чен Бода, говорейки за сладкия плод, срещащ се в изобилие в провинцията, включваща Хонконг. Плодът беше символът на Хонконг, който сега беше в ръцете на Китай.

— Така е — отвърна на мандарински Уили. — Лятната реколта беше особено богата.

Той говореше за предаването на Хонконг на Китай, което бе станало през лятото.

— Разбрах, че и твоята градина процъфтява и много американци купуват плодовете ти.

Чен Бода имаше предвид влиянието му в Америка.

— Да. Когато сполучиш с градинари, нещата растат.

— Но чух, че за да опазиш градината си, е трябвало да изскубнеш бързо и безмилостно няколко плевела — добави Чен Бода. — Надявам се, че си ги изкоренил добре и няма да пораснат отново.

— Да. Когато плевиш, много е важно да изтръгнеш корените.

Двамата се усмихнаха на тази безгрижна размяна на реплики, отнасяща се до няколкото американци, които бяха работили за Уили, но бяха убити наскоро, защото ФБР се бе свързало с тях. Той бе преценил, че са опасно уязвими.

Двамата изядоха гъбите. Сервитьорите отнесоха използваните чинии и прибори и сложиха малки керамични подноси с пръчици за хранене от слонова кост.

После други сервитьори в униформи на Червената армия донесоха основното ястие — огромна скарида, наречена Лонг Сиа. Двамата мъже отново започнаха да се хранят. Единственият звук беше тракането на пръчиците от слонова кост по чиниите. Сетне им поднесоха вкусна печена патица по пекински, нарязана на парчета. Чен Бода и Уили увиха месото в тънки палачинки и ги поляха обилно със сос от сливи. Препечената кожа на патицата беше много вкусна. Сервираха им и пилешко, задушено в глинен съд, известно като „Буда прескача оградата“, защото според легендата, когато доловил уханието, Буда прекъснал молитвите си и прескочил оградата на градината, за да опита ястието.

Чен Бода кимна на един от офицерите, давайки знак, че е настъпил моментът да се оттеглят. Сервитьорите затвориха параваните и оставиха двамата сами.

— Време е да изиграеш по-голяма роля — тихо каза председателят на Китайската комунистическа военна комисия. — Американците и британците не ни вярват, че ще управляваме справедливо Хонконг, и вероятно проявяват проницателност в тази своя преценка. Трудно е да се контролират някои от мощните приливни вълни на реформите и докато отваряме родината към външния свят, понякога е почти невъзможно да управляваме съдбата си. Политиката, подобно на любовта, превръща хората в глупаци.