Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 34

— Какво да направя сега? — измърмори Уилър. Зареди втория пистолет, затъкна го в колана си и стисна другия в дясната си ръка. — Това е безумие.

Твърде дълго се чуди какво да стори. Изведнъж всичко му се изясни. Щеше да разбере какво става, защо бе убита секретарката на брат му и какво правеха китайците в къщата на Прескот. Щеше да разбере кой върти тези номера и най-важното — защо.

След много месеци на душевно вглъбяване и мъчителна нерешителност Уилър Касиди свали часовника от ръката си, за да опази скъпата вещ, и го пусна в джоба си. После отвори остъклената врата на къщичката до басейна и най-сетне се включи в играта.

7.

Нощни маневри

„Това е нощна маневра. Пригодете очите си към мрака!“ — изкрещя командирът в далечния спомен на Уилър.

Той спря и даде възможност на очите си да привикнат с тъмнината, както го бяха учили преди петнайсет години. Изведнъж го заболя коремът. Трябваше да отиде до тоалетната. Вълнения преди сражение. По дяволите!

Уилър тръгна бавно, с гръб към стената, както го бяха учили в Специалните сили. Светлината трябваше да бъде пред него, така че сянката да не издаде присъствието му. Сетне в главата му прозвуча друг глас. Шегаджията искаше да се прибере вкъщи и да изпие едно двойно уиски.

„Какви ги вършиш, задник такъв? Какво се опитваш да докажеш? Я стига! Ти не си герой.“

Той се приближи до остъклената плъзгаща се врата, която водеше към кабинета на брат му, и спря, защото си спомни нещо важно.

„Когато минаваш през зона на убийства, ти се превръщаш в змия. Пълзиш по корем и оглеждаш огневата зона, за да изясниш местоположението си.“

Уилър легна по корем и бавно запълзя. Стигна до прага и огледа стаята. Видя краката на масите и столовете, но вътре, изглежда, нямаше никого.

Отвори вратата, като я плъзна бавно, за да не вдига шум. После затаи дъх и се ослуша.

Лежеше там, както го бяха учили, и се ослушваше да долови всеки звук, който би му подсказал нещо. Стори му се, че мина цяла вечност. Сетне се вмъкна в кабинета, като внимаваше да не закачи катарамата на колана си в металните лайстни на плъзгащата се врата.

Кабинетът беше претърсен из основи. Старинните книги от колекцията на брат му бяха на пода. На килима лежаха разтворени други стари издания на Дикенс и По. Чекмеджетата на големия шкаф бяха издърпани и опразнени. От горния етаж се чуха гласове, които говореха на китайски. Уилър се вцепени, а Шегаджията в него изкрещя: „Хей, задник, чуй ме! Как би помогнал някому, ако те убият? Та ти вече се провали! Изхвърлиха те от Специалните сили. Или може би си забравил това?“.

Той обаче продължи да пълзи, припомняйки си как го бяха учили да проверява сграда. „Добре обученият взвод се придвижва в разгърнат строй. Пази гърба си!“ — предупреди го командирът.

Уилър се вмъкна в коридора. После изведнъж от кухнята се разнесе шум. Някой отваряше и затваряше чекмеджета и шумно изсипваше съдържанието им на пода. В същото време от горния етаж се чуха още две-три гласа, които говореха на китайски. Мъжът почувства лека паника.