Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 33
Стивън Канел
Спряха в алеята за коли пред къщата на Прескот, построена във френски провинциален стил, която се намираше в Бел Еър и струваше три милиона долара. Уилър извади куфара от багажника и мълчаливо ги поведе към входа. Започна да изкачва стъпалата и се смрази. Вратата беше разбита като в дома на Анджи Уонг. После чу, че някой се движи в спалнята на горния етаж. Отстъпи назад и остави куфара. Лиз вървеше след него. Той я хвана за ръката и поведе нея и Холис обратно към ягуара.
— Какво правиш, Уилър?
Той й направи знак да мълчи, даде й клетъчния телефон и посочи алеята за коли пред къщата.
— Какво има? — прошепна тя.
— В къщата има някой. Искам да повикаш полицията.
— Но…
— Алармената система не работи. Ченгетата бяха тук. Изключиха я. Ключалката на предната врата е разбита. Чух шумове вътре. Дай ми ключовете за къщичката до басейна.
Лиз бръкна в чантата си и му ги даде. Той хукна по алеята. Сърцето му биеше силно.
Стигна до къщичката край басейна, тихо отключи остъклената врата и я отвори. Влезе вътре и безшумно затвори. Там брат му държеше ловджийските си пушки и пистолетите. Уилър се приближи до шкафа, където бяха заключени оръжията, но нито един от ключовете във връзката на Лиз не ставаше на ключалката. Накрая намери ключа за шкафа на перваза над вратата.
Отвори го и взе два деветмилиметрови пистолета „Берета“. Грабна кутия с боеприпаси и провери магазините. Бяха празни. Започна да ги зарежда, изпускайки четири-пет патрона, които силно изтракаха на пода. Ръцете му трепереха. Слагаше петия патрон във втория пистолет, когато чу шум пред басейна. Скърцане на шезлонг. Спря да зарежда, тихо се приближи до вратата и погледна навън.
До басейна седеше млад китаец и спокойно пушеше, сякаш имението беше негово. Беше трудно да се определи възрастта му от това разстояние, но момчето изглеждаше на не повече от седемнайсет-осемнайсет години. Беше мършав и облечен в черно — широки джинси и лъскава мушама, а на главата му бе завързана червена лента.
Уилър затаи дъх, без да откъсва очи от младежа. Сърцето му блъскаше в гърдите.
„Дишай дълбоко“ — заповяда глас с южняшки акцент, скрит дълбоко в паметта му. Кейл Маккой, командирът му в Специалните сили.
С провлачения си говор от Южна Каролина Маккой бе обяснил на взвода, че по време на сражение тялото произвежда големи количества адреналин, в резултат на което кислородът изгаря по-бързо. Ако не дишаш дълбоко, ще ти се завие свят. „А морските пехотинци, които имат световъртеж, свършват като смет на бунището“ — бе ги предупредил той.
Уилър пое дълбоко дъх и се опита да се овладее.
Наблюдаваше китаеца, без да знае какво да направи. От къщата излезе още едно момче. Двамата говореха на китайски — пронизителна мелодия от думи и смях. После загасиха цигарите и влязоха вътре.
