Читать «Един от нас» онлайн - страница 23

Този път не се срещнахме в някой страничен офис, а в самото леговище на Стратън. То беше голямо, колкото футболно игрище и за щастие седнахме в един и същи край, така че не се налагаше да крещим, за да се чуваме. Казах му, че съм направил това, което ми е казал, и той се усмихна. Допълних, че съм изключил машината, както е по инструкция, и че ще трябва да ми дадат друга. Той пак се усмихна и след това заговори.

Макар да не ми било известно, голям брой от най-важните клиенти на компанията питали специално за мен. В повечето от клиентите не оставали никакви следи или елементи, който сънуващият не бил в състояние да разбере. Аз съм изтривал всичко без остатък, без да остава дори сянка от образ или дума. Оттам и допълнителните възнаграждения. Ето защо той искал да ми предложи по-привлекателна работа.

Спомени.

Още като изрече тази дума, аз заклатих бързо и енергично глава. Спомените могат да бъдат извличани, но при тях не е като при сънищата. Те не могат да бъдат изтривани, защото са функция на нещо, което се е случило в истинския живот. Могат само да бъдат складирани някъде другаде за постоянно или временно, но да се върши това е абсолютно и съвършено незаконно.

Като начало то означава, че полиграфите ще станат безсмислени. Ако един заподозрян няма спомен за извършване на престъпление, за него ще бъде детска игра да измами детектора на лъжата. В определен смисъл, то дори не е измама, защото за проверявания събитието наистина няма да съществува.

Освен това, хората са онова, което са техните спомени. Ти си това, което ти се е случило. Ако премахнеш детството, когато научаваш кое е добро и кое е лошо, ще бъдеш човек, който е трудно да контролираш. А на теб няма да ти пука. Такива хора не разбират защо не трябва да крадат, да изнасилват или да убиват и точно това обстоятелство им помага да вършат тези неща добре. Ако бъдат заловени, което е малко вероятно, едно прехвърляне на спомена преди проверката с полиграфа ще изтрие от паметта им съответната част от доказателствата.

Тази теза бе потвърдена при съдебен експеримент, проведен преди осемнадесет месеца. Един доброволец се съгласил да поеме спомена за някакво престъпление по време на процеса и бил осъден на два живота затвор, точно наполовина от това, на което е трябвало да бъде осъден истинският извършител, ако е бил заловен и съден.

С други думи, спомените не са нещо перспективно и аз го заявих на Стратън.

Той ме чу, замълча и в помещението се възцари продължителна тишина. След доста време, сякаш това, което бях казал, се отнася за другиго, каза:

— Да, да се занимаваш със спомените на престъпници е незаконно.