Читать «Един от нас» онлайн - страница 24

— Добре — отвърнах аз приветливо. — Значи всичко е уредено. Откъде да си взема новия приемник?

— Всъщност — продължи Стратън, сякаш не бях казал изобщо нищо, — спомените, за които говоря, нямат нищо общо с незаконна дейност. Говоря за съвсем обикновени неща и само за временни прехвърляния.

— Ако са толкова обикновени, остави клиентите да се оправят с тях сами — предложих му аз — и ако става въпрос за временно отърваване, кажи им да опитат с по няколко бири. Не! Не! Благодаря ти! Не!

— Пет хиляди долара за спомен — каза той.

Млъкнах, дори преди устата ми да беше се подготвила да изрече следващия звук.

— Споменът може да бъде един-единствен факт, някакъв определен случай, факт, и няма да се налага да ги задържаш за повече от седмица. Обикновено само няколко часа. Можеш да изкарваш четвърт милион долара на година, без да си мръднеш пръста. Освен това ще можеш да продължиш и работата със сънищата.

Той остави думите да стигнат до мен и аз се замислих как ще получавам по едно седемцифрено число на година! Последните няколко години бяха добри, но богатството има ефекта на наклонената повърхност — когато си купил всичко, каквото можеш на сегашното си равнище, започваш да забелязваш нещата, които все още не можеш да притежаваш. И започваш да ги желаеш.

Погледнато по друг начин — работя няколко години, правя няколко разумни инвестиции и след това няма да се налага да мисля за нищо.

— Не! — казах аз.

Знаех с какво имам работа и се оправях добре.

— Ще разбереш, че отговорът е „да!“ — каза Стратън — когато ме попиташ откъде да си вземеш новия приемник.

Умът ми все още беше тромав от нощната работа и не разбрах накъде бие. Направо налях вода във воденицата му.

— Откъде?

— Докато не приемеш предложението ми, няма да получиш никакъв приемник! — каза той. — Или приемаш работата със спомените, или си уволнен.

Погледнах го.

— Ти си мръсник, знаеш ли? — казах аз.

— И друг път съм чувал да се изразяват подобни мнения — усмивката му не трепна и аз разбрах, че това не е усмивка и може би никога не е било.

Погледнах през прозореца — повече за да го карам да чака, отколкото поради друга причина. Сега разбрах, че Кенди всъщност не ме е харесвала и че дори не е била федерален агент. Не е била нищо повече от едно манипулирано от Стратън оръжие. Когато е позвънил сутринта, той е знаел, че току-що съм се събудил и че няма да бъда в състояние да преценя правилно обстановката след нощ, пълна с тежки допълнителни възнаграждения и лудории в леглото. Бил е прав. Кенди си беше свършила работата добре.

В този момент разбрах две неща — че нямах представа на какво е способен Стратън и че вече не мога да разбирам жените. Не знаех кое е по-лошото.

Стратън ме държеше в ръцете си и го знаеше. Без работата със сънищата щях да бъда отново на улицата. Имах пари, но те не бяха достатъчно и бяха пръснати някъде по пътеките, които Куот беше създал за тях в електронния свят. Голяма част от тях бяха прахосани. Чрез работата със спомени бих могъл някой ден да си открия собствен бар — ако се стигнеше до това.