Читать «Един от нас» онлайн - страница 22

— Г-н Томпсън — каза гласът и аз изведнъж се разбудих напълно, — кой вдигна телефона?

— Не зная — отвърнах глупаво аз. — Искам да кажа защо? Какво значение има?

— Предполагам, че е някоя, която сте срещнали съвсем скоро.

— Да — погледнах към мястото в стаята, където жената стоеше права. Мисля, че името й може да е било Кенди, макар че със същия успех може да се е пишело и с „а“ вместо с „е“. Изглеждаше свястна и имах чувството, че наистина ме харесва. Чудех се дали ще иска да поостане у дома за известно време. За цяла седмица, може би, докато се върна в Лос Анджелис. В момента тя правеше кафе чисто гола и се надявах Стратън скоро да спре да приказва и да приключа разговора.

— Срещна я снощи, нали? — попита той.

Потвърдих.

— И е в твоята хотелска стая и вдига телефона още при първото позвъняване!

Отпих от бутилката с бира до леглото.

— Е, и?

— Помисли си за това!

Гледах Кенди, докато разбъркваше точното количество захар в кафето ми. Разбрах какво има предвид.

— Не говори глупости — казах аз.

Кенди ми намигна и влезе в тоалетната.

— Разкарай я и ела в офиса. Имам предложение за теб — нареди Стратън и затвори телефона.

Изскочих от леглото и сложих приемника си в чантата. Съобщението гласеше, че съм спечелил повече от хиляда долара. Облякох се, и когато Кенди се появи ободрена и свежа, готова за игра, й казах, че трябва да изляза за малко. Тя го прие зле, после добре и после пак зле. Опита много неща, за да ме накара да остана, но когато разбра, че това няма да мине, каза, че ще стои в стаята и ще ме чака, докато се върна.

Наречете ме човек с ниско самочувствие, но жените обикновено не реагират по такъв начин само след една нощ в моята компания. Изградил съм си нещо подобно на стандартна реакция в такива случаи. Не беше доказателство, но бе достатъчно, за да ме накара да си взема нещата, да изляза през вратата и да я оставя да крещи след мен. В асансьора направих това, което ми бяха казали да правя в такива случаи — натиснах бутона за изключване на приемника. Чу се слаб хриптящ звук и екранчето изгасна. Апаратът беше изключен, логическата машина се залута в необяснимост и неяснота.

В самолета към Джаксънвил се запитах защо, ако Кенди е била някакъв федерален агент, не е направила каквото е трябвало да направи, докато спя. Ако имаше макар и едно-единствено нещо, което всеки от „РЕМтемпс“ правеше със сигурност всяка нощ, то беше да улавя съответните сигнали. Може би е трябвало да говори с мен, да измъкне някои имена или нещо подобно. Аз винаги съм работил извън закона и затова не знаех как примерните граждани си вършат работата. Може би са ме готвили за евентуален свидетел срещу Стратън и в такъв случай, очевидно не са попаднали на когото трябва. Нямаше кой знае какво значение. Сега, така или иначе, трябваше да се върна в офиса и да взема друг приемник.

Отпуснат на една маса в кафето на супермаркета зад ъгъла преди да се появя за доклад в „РЕМтемпс“, изпих цял литър кафе и изпуших половин пакет цигари. Обикновено плътната завеса пред съзнанието ми след няколко часа се разсейваше до степен на леко объркване, но тази сутрин имах усещането, че сякаш никога в живота си не съм спал. Исках да се чувствам наистина буден, за да отговоря точно на всички предложения на Стратън, но в края на краищата приех, че не съм съвсем заспал и тръгнах към него.