Читать «Един от нас» онлайн - страница 21

Шест месеца по-късно бях извикан в офиса на „РЕМтемпс“ и ме попитаха дали бих искал да кандидатствам за по-голям процент сънища с допълнително възнаграждение. Казах: „Разбира се!“ и спечелените суми отново скочиха. В Мрежата срещнах един хакер — Куот, когото наех да ми разработи нещо като вирус, който да разпределя спестяванията ми на различни места и когато, от време на време, данъчните служби или някой друг плъх с ръкавели блокира някои от сметките ми, щях да мога да преглътна загубата и да се оправям с другите. Също така му платих доста пари, за да изтрие от базата данни в полицейското управление на Лос Анджелис един инцидент, което пък означаваше, че ще мога да се върна в Калифорния.

Добре си живеех. Пътувах от град на град, този път в качеството си на човек с пари, а не като някой, който разчита на случайността да припечелва по нещо. Скоро съвсем естествено започнах да нося по-хубави дрехи и да отсядам в по-престижни хотели. Свикнах и с другите неща, които парите ти доставят, например малко уважение и партньор в леглото, който на сутринта не ти издава фактура. С малкото хора, от които се интересувах, поддържах връзка по телефона, по Мрежата, а понякога, макар и рядко, ги посещавах за кратко. Няколко пъти се отбих при Дек в Лос Анджелис и този град започна да губи тъмните си краски в моите очи. Започнах да си мисля да се върна обратно и да му разреша отново да стане „моя“ град.

Понякога имаше спадове. Отегчение. Дори изтощение, което следваше нощите с допълнителни възнаграждения, както и липса на пълнокръвен емоционален живот поради задължението да пътувам непрекъснато и невъзможността да поддържам връзка за повече от няколко дни. Имаше периоди, в които ставах малко странен, и разбирах, че е така, защото бях прекарал много нощи в сънуване на чужди сънища и нямах време за своите собствени. Когато това се случваше, аз се изключвах, оставях съзнанието си да навакса и извърши собствената си подсъзнателна дейност и след няколко дни отново се чувствах добре.

Бях открил работа, която беше сигурна, в която бях добър и получавах пари за сносен живот.

Би трябвало да ми е достатъчно.

* * *

И тогава, преди пет месеца, Стратън ми се обади по телефона. Беше много рано сутринта, аз се бях тръшнал на една голяма спалня на последния етаж в един хотел в Ню Орлиънс, а наоколо бяха разхвърляни остатъците от бурна и изпълнена с наслади нощ. По това време се задържах предимно в Лос Анджелис. Имах апартамент в Грифит, който наричах свой дом. В договора ми фигурираше клауза, че не може да се задържам на едно и също място, поради което предприемах достатъчно пътувания извън града, за да уверявам „РЕМтемпс“, че все още странствам.

Не мога си спомня името на жената в леглото до мен, но тя беше фурия по вдигането на слушалката. Докато разбера, че телефонът звъни, тя вече я беше взела и поставила на ухото си. Когато ми я подаде, аз се изправих, а главата ми беше мътна и пълна с полузабравени задължения и объркани представи. Потиснах желанието си да погледна приемника, за да видя колко съм спечелил. От начина, по който се чувствах, съдех, че ще е значителна сума.