Читать «Дневната война» онлайн - страница 442
Питър В. Брет
— Няма значение. И двамата знаем, че ще го сториш.
Джардир кимна.
—
Абан въздъхна.
— Ще ми се
— Затова имаме Домин Шарум — рече Джардир. — Когато съкровените ни желания не се сбъднат. Ще отида и ще се сражавам с
Иневера лежеше в покоите им и го чакаше. Откакто се бяха помирили преди няколко седмици, никога не прекарваха нощите разделени. Останалите му съпруги се надпреварваха за вниманието му, но властта на Иневера над тях бе абсолютна и никоя не смееше да пристъпи в постелята му неканена.
Джардир усещаше любовта и сластта, които съпругата му излъчваше, и се подготви. Надяваше се да му прости.
—
Иневера се надигна моментално и цялата топлина и изкусителност в аурата ѝ се изгубиха.
— Това е невъзможно. Каза ми, че си го улучил с копието си между очите.
Джардир кимна.
— Да, с тъпия край на копието. Когато го изхвърлихме на дюните, беше жив.
— Бил е
— Казах ти, че няма да убия приятеля си — каза Джардир. — Взех му копието, но се смилих над
— Смилил си се? Заровете, Ахман. Заровете показаха, че няма да заемеш мястото си, докато той не загине. С колко хиляди живота ще платим за тази „милост“?
— Да заема мястото си? — попита Джардир. Думите разбудиха някакъв спомен и той се разрови из ума си с помощта на короната. — Разбира се.
— Моля?
— Когато ми каза, че само аз имам потенциала да съм Избавителя, излъга ме. Мислех, че криеш някой наследник, но е бил
Нямаше нужда тя да отваря уста, за да си проличи истината.
— Няма значение — рече той. — Жив е и ме предизвика на Домин Шарум. Вече приех.
— Полудял ли си? — изфуча Иневера. — Приел си, без дори да хвърля заровете?
— Бездната ги взела твоите зарове! — отсече Джардир. — Това е
Иневера просъска и Джардир разбра, че е прекалил. Тя нерядко го лъжеше за значението им, но в сърцето ѝ заровете бяха гласът на Еверам.