Читать «Дневната война» онлайн - страница 444
Питър В. Брет
— Не е убийство, когато другият знае какво му готвиш и ти готви същото — отвърна Арлен. — И правилата не са безсмислени. Седем свидетели, за да може всички, за които изходът от битката е най-важен, да я видят. Отдалечено място, за да не може никой да устрои засада на другия. Схватка преди свечеряване, когато всички хора загърбват различията и стават братя и сестри, за да има мир между свидетелите, когато всичко приключи.
— Нищо от това не го прави цивилизовано.
— Нима предпочиташ хиляди мъртви по бойните полета? — попита я Арлен. — Докато хората ядат, серат, стареят и мрат…
— … цивилизация никога няма да има наистина — довърши Лийша и го изненада. — Недей да ми цитираш философи малко преди да принудиш приятелите и семейството ти да гледат как се избивате с най-добрия ти приятел.
— Можеше и ти да не идваш — каза Арлен. — Ако не ти държат нервите, прати Дарси Кътър.
— Уф, я млък — отсече Лийша.
Зеленоземците изкачваха склона под Джардир и неговите седем. Както Иневера бе предрекла, водеха Лийша Пейпър, дъщеря му и новия му зет, както и зеленоземския принц, сложил ръка върху племето от Хралупата. Това беше добре. Щеше да улесни нещата, когато
Погледна към мъжа, повел зеленоземците, и въпреки разликата във външния вид веднага позна своя
Зеленоземците слязоха от конете си и ги привързаха в противоположния край на платото. Джардир и седемте му придружители ги посрещнаха с гръб към зейналата пропаст на скалата.
— Дълго време мина,
— Не и благодарение на теб. И след хиляда години не бих те погледнал, ако имах избор.
Изплю се в краката на Джардир и сред хората зад гърба му настана смут.
Джардир вдигна ръка, за да ги успокои, и срещна погледа на Джаян, най-гневливия от групичката.
— Тук сте свидетели, а не участници.
Обърна се отново към
— Помниш моята