Читать «Дневната война» онлайн - страница 444

— Не е убийство, когато другият знае какво му готвиш и ти готви същото — отвърна Арлен. — И правилата не са безсмислени. Седем свидетели, за да може всички, за които изходът от битката е най-важен, да я видят. Отдалечено място, за да не може никой да устрои засада на другия. Схватка преди свечеряване, когато всички хора загърбват различията и стават братя и сестри, за да има мир между свидетелите, когато всичко приключи.

— Нищо от това не го прави цивилизовано.

— Нима предпочиташ хиляди мъртви по бойните полета? — попита я Арлен. — Докато хората ядат, серат, стареят и мрат…

— … цивилизация никога няма да има наистина — довърши Лийша и го изненада. — Недей да ми цитираш философи малко преди да принудиш приятелите и семейството ти да гледат как се избивате с най-добрия ти приятел.

— Можеше и ти да не идваш — каза Арлен. — Ако не ти държат нервите, прати Дарси Кътър.

— Уф, я млък — отсече Лийша.

Зеленоземците изкачваха склона под Джардир и неговите седем. Както Иневера бе предрекла, водеха Лийша Пейпър, дъщеря му и новия му зет, както и зеленоземския принц, сложил ръка върху племето от Хралупата. Това беше добре. Щеше да улесни нещата, когато пар’чинът загубеше, и въпреки писмото на Аманвах Джардир не можеше да отрече, че се радва да види Лийша след шестте седмици далеч един от другиго.

Погледна към мъжа, повел зеленоземците, и въпреки разликата във външния вид веднага позна своя аджин’пал. Стойката му на коня, внимателния му поглед. И той винаги се бе чувствал в безопасност до пар’чина, никога не бе имал съмнения къде стои сред близките му.

О, братко мой, тъжно си помисли Джардир. Еверам ме изпитва твърде тежко, та да трябва дваж да те убивам.

Зеленоземците слязоха от конете си и ги привързаха в противоположния край на платото. Джардир и седемте му придружители ги посрещнаха с гръб към зейналата пропаст на скалата.

— Дълго време мина, пар’чин — започна Джардир. Не можеше да прозре в сърцето му под слънцето, но усещаше мощта на своя аджин’пал, овладяна от волята на велик майстор на шарусахк. Синът на Джеф носеше чудесно защитено копие, но бе обикновена стомана и дърво, които не притежаваха мощта в ядрото на Копието на Каджи. — Добре изглеждаш.

— Не и благодарение на теб. И след хиляда години не бих те погледнал, ако имах избор.

Изплю се в краката на Джардир и сред хората зад гърба му настана смут.

Джардир вдигна ръка, за да ги успокои, и срещна погледа на Джаян, най-гневливия от групичката.

— Тук сте свидетели, а не участници.

Обърна се отново към пар’чина, като многозначително пренебрегна храчката върху ботуша си.

— Помниш моята дживах ка, разбира се, както и Абан, дамаджи Ашан и Шанджат. Останалите са дамаджи Алеверак от маджахите и синовете ми Джаян и Асъм.

Пар’чинът кимна. Обърна се към жената вдясно от себе си, чието оскъдно облекло караше дори Иневера да изглежда въздържана. Бе покрита с изрисувани защити, подобно на него. Погледът ѝ блуждаеше диво — не притежаваше нищо от самоконтрола на пар’чина. Гледаше Джардир с открита омраза.