Читать «Дневната война» онлайн - страница 440
Питър В. Брет
Джардир поклати глава.
— Есенно равноденствие — каза Абан. — Точно един месец, преди да нападнем Лактън. Сякаш е знаел.
Джардир се усмихна вяло.
— Моят
Абан сви рамене.
— Кой може да каже? Правил съм и по-лошо с мнозина, дори съм лъгал
— Как? — попита Джардир. И двамата добре бяха опознали
— Както някога край теб, когато бяхме момчета в
Джардир кимна. Все пак не го познаваха толкова различен.
— А сега?
Аурата на Абан стана неразгадаема и той въздъхна, като взе малка пръстена бутилчица от елека си и дръпна запушалката.
— Недей… — предупреди го Джардир.
Абан завъртя с досада очи.
— В краката ти плиска кръвта на хиляди, Ахман. Наистина ли ще ме поучаваш за това коузи, все едно съм пиян
Джардир се намръщи, но не продължи, докато Абан замислено отпиваше, зареял очи в нищото.
— Пийни с мен, Ахман. Само веднъж. Някои неща се обсъждат по-добре през език от канела.
Джардир поклати глава.
— Каджи забранява…
Абан отметна глава и се засмя.
— Забранил е, защото силите му са били унищожени при Руск от враг, петкратно по-малочислен от тях, след като са се напили в нощта преди битката, празнувайки отрано победата си! Бил е декрет за неуки овце с оръжия, а не за двама души, които споделят по чашка посред бял ден в сърцето на крепостта си.
Джардир погледна Абан тъжно. Виждаше в аурата на мъжа, че не просто не разбира, а и мисли Джардир за глупака в този разговор.