Читать «Дневната война» онлайн - страница 440

Джардир поклати глава. Домин Шарум. Означаваше буквално „двама воини“ и се отнасяше за сражението един на един, описано в Евджаха, според правилата, определени от Каджи и неговия полубрат предател, преди да се бият до смърт.

— Есенно равноденствие — каза Абан. — Точно един месец, преди да нападнем Лактън. Сякаш е знаел.

Джардир се усмихна вяло.

— Моят аджин’пал не е глупак и добре познава традициите ни. Но макар да говори за Еверам и Рая, не вярва в истините им дълбоко в сърцето си. — Поклати глава. — „Тъжителят“. Сякаш не съм по-различен от обикновен крадец, задето си взех това, което той открадна от гробницата на предшественика ми. — Въпросът обаче го глождеше от години. — Такъв ли съм?

Абан сви рамене.

— Кой може да каже? Правил съм и по-лошо с мнозина, дори съм лъгал пар’чина за собствена облага. Но въпреки това го обичах. Беше много верен. Край него се чувствах…

— Как? — попита Джардир. И двамата добре бяха опознали пар’чина, но по много различни пътища.

— Както някога край теб, когато бяхме момчета в шараджа — рече Абан. — Че ще застане мигом между мен и опасността, както го стори, когато ни привика пред Трона на копията преди толкова години. Караше ме да се чувствам в безопасност.

Джардир кимна. Все пак не го познаваха толкова различен.

— А сега?

Аурата на Абан стана неразгадаема и той въздъхна, като взе малка пръстена бутилчица от елека си и дръпна запушалката.

— Недей… — предупреди го Джардир.

Абан завъртя с досада очи.

— В краката ти плиска кръвта на хиляди, Ахман. Наистина ли ще ме поучаваш за това коузи, все едно съм пиян шарум в Лабиринта?

Джардир се намръщи, но не продължи, докато Абан замислено отпиваше, зареял очи в нищото. Кхафитът обърна глава към него и му подаде бутилчицата.

— Пийни с мен, Ахман. Само веднъж. Някои неща се обсъждат по-добре през език от канела.

Джардир поклати глава.

— Каджи забранява…

Абан отметна глава и се засмя.

— Забранил е, защото силите му са били унищожени при Руск от враг, петкратно по-малочислен от тях, след като са се напили в нощта преди битката, празнувайки отрано победата си! Бил е декрет за неуки овце с оръжия, а не за двама души, които споделят по чашка посред бял ден в сърцето на крепостта си.

Джардир погледна Абан тъжно. Виждаше в аурата на мъжа, че не просто не разбира, а и мисли Джардир за глупака в този разговор.