Читать «Дневната война» онлайн - страница 443
Питър В. Брет
— А и може да са били прави онзи път — отстъпи той. — Може би
— Ти си наследникът му — рече Иневера.
Джардир сви рамене.
— Каджи се е женил и за севернячки, когато е покорявал зелените земи. Виждал съм кръвта му в места като Хралупата. След три хиляди години синът на Джеф може да е също толкова наследник на Каджи, колкото и аз. Може би ролята ми в плана на Еверам е била просто да му докарам обединените красиански множества и после да умра.
Иневера скочи от леглото и го прегърна.
— Не. Отказвам да повярвам.
И наистина отказваше. Джардир виждаше как волята ѝ пречи на самата идея да покълне в ума ѝ.
— Ти си. Трябва да си ти.
Джардир я прегърна и кимна.
— И аз мисля така. Но трябва да съм сигурен. Можеш ли да разбереш, моя
Трийсет и втора глава
Домин Шарум
333 г. СЗ, Есен
— Кажи ми пак откъде знаеш, че не е клопка? — попита Тамос отново, когато оставиха контингента от дървари и Дървени войници, за да поемат по стръмния скален склон. Зад графа яздеха Лийша и Уонда, следвани от Роджър и Аманвах, Гаред — най-отзад. Рена беше отляво на Арлен, графът — вдясно.
— Съгледвачите ти сами потвърдиха, че горе са само осем души, сред които жена и старец — каза Арлен.
— Може би другите се укриват — отвърна Тамос. — Съгледвачите казват, че имат и цял отряд на малко повече от километър южно оттук.
Арлен посочи извисяващата се скала. Нагоре водеше само една тясна пътечка, а канарите бяха голи и студени.
— И къде ще се скрият останалите, Ваше Височество? От небето ли ще се изсипят?
Тамос се намръщи и Арлен осъзна, че струва на мъжа твърде много достойнство пред Лийша, Гаред и останалите. Ако това продължаваше, Тамос щеше само да пречи все повече и повече, ако и само от усилие да демонстрира сила.
— Познавам Ахман Джардир, Ваше Височество — каза Арлен, — по-скоро ще се хвърли от скалата, отколкото да наруши правилата на Домин Шарум.
— Това е тоя същият, дето те наръга в гърба, нали тъй? — попита Рена.
— Образно казано — каза Арлен и ѝ хвърли раздразнен поглед. Тя се ухили и той насмалко да прихне. — Всъщност имаше смелостта да ме погледне в очите.
— Да, така е много по-добре — измърмори Рена.
Арлен виждаше, че Тамос остава недоубеден. Въздъхна и сниши тон.
— Не е нужно да рискувате безопасността си, Ваше Височество. Още има време да се върнете и да изпратите Артър или пастир Хейс на свое място.
Той, разбира се, не искаше нищо подобно, но предизвикателството към смелостта на графа сработваше там, където друго се проваляше. Тамос се изпъна в седлото и аурата му отново доби плътност и увереност.
— Трябва всички да се върнем — рече Лийша. — Целият този ритуал е варварщина. Куп безсмислени правила, за да придадат илюзията за цивилизованост на взаимното убийство.