Читать «Дневната война» онлайн - страница 443

— А и може да са били прави онзи път — отстъпи той. — Може би пар’чинът е наистина Шар’Дама Ка. Шарумите в Лабиринта го последваха без думи, когато за пръв път използва Копието на Каджи. За това копие той проля кръвта си, рискува живота си. Копие, с което уби Едноръкия, най-могъщия демон, познат на Красия, причината за смъртта на хиляди дал’шаруми. Той откри свещения град на Каджи, не аз.

— Ти си наследникът му — рече Иневера.

Джардир сви рамене.

— Каджи се е женил и за севернячки, когато е покорявал зелените земи. Виждал съм кръвта му в места като Хралупата. След три хиляди години синът на Джеф може да е също толкова наследник на Каджи, колкото и аз. Може би ролята ми в плана на Еверам е била просто да му докарам обединените красиански множества и после да умра.

Иневера скочи от леглото и го прегърна.

— Не. Отказвам да повярвам.

И наистина отказваше. Джардир виждаше как волята ѝ пречи на самата идея да покълне в ума ѝ.

— Ти си. Трябва да си ти.

Джардир я прегърна и кимна.

— И аз мисля така. Но трябва да съм сигурен. Можеш ли да разбереш, моя дживах ка? Трябва да е вярно, инак кръвта в краката ми е била за нищо.

Трийсет и втора глава

Домин Шарум

333 г. СЗ, Есен

— Кажи ми пак откъде знаеш, че не е клопка? — попита Тамос отново, когато оставиха контингента от дървари и Дървени войници, за да поемат по стръмния скален склон. Зад графа яздеха Лийша и Уонда, следвани от Роджър и Аманвах, Гаред — най-отзад. Рена беше отляво на Арлен, графът — вдясно.

— Съгледвачите ти сами потвърдиха, че горе са само осем души, сред които жена и старец — каза Арлен.

— Може би другите се укриват — отвърна Тамос. — Съгледвачите казват, че имат и цял отряд на малко повече от километър южно оттук.

Арлен посочи извисяващата се скала. Нагоре водеше само една тясна пътечка, а канарите бяха голи и студени.

— И къде ще се скрият останалите, Ваше Височество? От небето ли ще се изсипят?

Тамос се намръщи и Арлен осъзна, че струва на мъжа твърде много достойнство пред Лийша, Гаред и останалите. Ако това продължаваше, Тамос щеше само да пречи все повече и повече, ако и само от усилие да демонстрира сила.

— Познавам Ахман Джардир, Ваше Височество — каза Арлен, — по-скоро ще се хвърли от скалата, отколкото да наруши правилата на Домин Шарум.

— Това е тоя същият, дето те наръга в гърба, нали тъй? — попита Рена.

— Образно казано — каза Арлен и ѝ хвърли раздразнен поглед. Тя се ухили и той насмалко да прихне. — Всъщност имаше смелостта да ме погледне в очите.

— Да, така е много по-добре — измърмори Рена.

Арлен виждаше, че Тамос остава недоубеден. Въздъхна и сниши тон.

— Не е нужно да рискувате безопасността си, Ваше Височество. Още има време да се върнете и да изпратите Артър или пастир Хейс на свое място.

Той, разбира се, не искаше нищо подобно, но предизвикателството към смелостта на графа сработваше там, където друго се проваляше. Тамос се изпъна в седлото и аурата му отново доби плътност и увереност.

— Трябва всички да се върнем — рече Лийша. — Целият този ритуал е варварщина. Куп безсмислени правила, за да придадат илюзията за цивилизованост на взаимното убийство.