Читать «Дневната война» онлайн - страница 439
Питър В. Брет
— Защо си тук,
— Отдавна ще ме няма, докато ме надуши. — Срещна погледа на Абан. — Ще му кажеш ли за срещата ни?
Абан сви рамене.
— Не виждам полза да си мълча, нито пък ще лъжа господаря си.
— Не те и карам. Всъщност искам да му предадеш съобщение от мен. — Извади от робата си навито парче хартия, пристегнато с прост конец. Когато Абан го взе,
Абан се подсмихна и развърза конеца. Писмото на
— Не разбираш в какво се е превърнал,
— В Лабиринта не можа да ме убие, а тогава бях бледа сянка на това, което съм сега. По-добре си търси нов господар.
— Това не ми харесва повече от мисълта ти да загинеш от ръката му. Няма ли друг начин.
Синът на Джеф поклати тъжно глава.
—
Трийсет и първа глава
Жив
333 г. СЗ, Есен
— Шар’Дама Ка,
Джардир кимна и отпрати пазача, докато Абан докуцукваше в стаята му с картите.
Носът на Джардир долови причината още преди да погледне към аурата на приятеля си.
— Черна нийска душо, смееш да идваш при мен впиянчен от коузи?
Абан го погледна немигащо.
—
Тези думи и истината зад тях прекъснаха всички останали мисли. Джардир бавно поклати глава и се извърна от Абан, докато овладее чувствата си.
— Така и подозирах — призна накрая. — Още преди месеци, когато чух за пръв път за този „Защитен“.
Абан кимна.
— Всички подозирахме.
— Но си казвах, че е безумие. Оставихме го да умре сред дюните. — Погледна Абан. — Как е оцелял? Скрил се е в някое кхафитско поселение ли?
— Не попитах — отвърна Абан. — Какво значение има? Било е
Джардир се съгласи с махване.
— Какво искаше?
Абан извади парче пергамент, привързано с обикновена връв.
— Каза ми да ти дам това.
Джардир бързо махна връвта и разгърна пергамента.
Поздрави, Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи, в годината на нашия Създател, 333 г. СЗ — пред Еверам се кълна, че ти, моят аджин’пал, потъпка вярата помежду ни и ме ограби на свещената земя на Лабиринта в нощта, когато всички мъже са братя. Според повелите на Евджаха желая да ме срещнеш в Домин Шарум, час преди залез-слънце в нощта на есенното равноденствие, когато Еверам и Ний са в равновесие. Тъй като аз съм тъжителят, аз избирам мястото. Ще го получиш седмица по-рано и ще имаш възможност да пристигнеш пръв, за да се увериш, че не е клопка. Всеки от нас ще има по седмина свидетели, ни един повече, ни един по-малко, за да отдадем почит на Седемте устоя на Рая. Ще разрешим различията си като мъже и Еверам ще отсъди. Алтернативата е хората ни да се срещнат на бойното поле и да пролеем червена кръв през деня вместо черна в нощта. Надявам се да виждаш, че в това няма чест. Очаквам отговора ти,