Читать «Дневната война» онлайн - страница 439

Пар’чинът се засмя и Абан остана поразен колко му е липсвал звукът. Чукнаха чашки и пиха, а Абан веднага ги напълни отново. Продължиха и след вторите, като мълчаливо се наслаждаваха на присъствието на другия след толкова дълго. Чак когато по устните им оставаше вкусът на канела, преминаха към делата.

— Защо си тук, пар’чин? — попита Абан. — Не може да не знаеш, че Ахман ще те убие, ако те открие, а сетивата му са много остри.

Пар’чинът махна с ръка пренебрежително.

— Отдавна ще ме няма, докато ме надуши. — Срещна погледа на Абан. — Ще му кажеш ли за срещата ни?

Абан сви рамене.

— Не виждам полза да си мълча, нито пък ще лъжа господаря си.

Пар’чинът кимна.

— Не те и карам. Всъщност искам да му предадеш съобщение от мен. — Извади от робата си навито парче хартия, пристегнато с прост конец. Когато Абан го взе, пар’чинът се усмихна. — Спестих ти усилието да чупиш печати и да изфабрикуваш нов. Джардир, така или иначе, ще познае почерка ми.

Абан се подсмихна и развърза конеца. Писмото на пар’чина бе изискано и красиво както винаги, ала от съдържанието на текста стомахът на Абан се сви. Погледна верния си приятел и поклати глава.

— Не разбираш в какво се е превърнал, пар’чин — рече той. — Не си му равен. Този път те умолявам. Бягай надалеч и не се връщай никога. Бягай и се кълна в брадата на Еверам, че няма и дума да обеля за срещата ни.

Пар’чинът само се усмихна.

— В Лабиринта не можа да ме убие, а тогава бях бледа сянка на това, което съм сега. По-добре си търси нов господар.

— Това не ми харесва повече от мисълта ти да загинеш от ръката му. Няма ли друг начин.

Синът на Джеф поклати тъжно глава.

— Ала е малка за двама ни.

Трийсет и първа глава

Жив

333 г. СЗ, Есен

— Шар’Дама Ка, кхафитът е дошъл да говори с вас.

Джардир кимна и отпрати пазача, докато Абан докуцукваше в стаята му с картите. Кхафитът се насочи със залитане към един от меките столове. Препъна се, но успя да се насочи към седалката и да падне в нея. Въздъхна облекчено.

Носът на Джардир долови причината още преди да погледне към аурата на приятеля си.

— Черна нийска душо, смееш да идваш при мен впиянчен от коузи?

Абан го погледна немигащо.

— Пар’чинът е жив, Ахман.

Тези думи и истината зад тях прекъснаха всички останали мисли. Джардир бавно поклати глава и се извърна от Абан, докато овладее чувствата си.

— Така и подозирах — призна накрая. — Още преди месеци, когато чух за пръв път за този „Защитен“.

Абан кимна.

— Всички подозирахме.

— Но си казвах, че е безумие. Оставихме го да умре сред дюните. — Погледна Абан. — Как е оцелял? Скрил се е в някое кхафитско поселение ли?

— Не попитах — отвърна Абан. — Какво значение има? Било е иневера.

Джардир се съгласи с махване.

— Какво искаше?

Абан извади парче пергамент, привързано с обикновена връв.

— Каза ми да ти дам това.

Джардир бързо махна връвта и разгърна пергамента.

Поздрави, Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи, в годината на нашия Създател, 333 г. СЗ — пред Еверам се кълна, че ти, моят аджин’пал, потъпка вярата помежду ни и ме ограби на свещената земя на Лабиринта в нощта, когато всички мъже са братя. Според повелите на Евджаха желая да ме срещнеш в Домин Шарум, час преди залез-слънце в нощта на есенното равноденствие, когато Еверам и Ний са в равновесие. Тъй като аз съм тъжителят, аз избирам мястото. Ще го получиш седмица по-рано и ще имаш възможност да пристигнеш пръв, за да се увериш, че не е клопка. Всеки от нас ще има по седмина свидетели, ни един повече, ни един по-малко, за да отдадем почит на Седемте устоя на Рая. Ще разрешим различията си като мъже и Еверам ще отсъди. Алтернативата е хората ни да се срещнат на бойното поле и да пролеем червена кръв през деня вместо черна в нощта. Надявам се да виждаш, че в това няма чест. Очаквам отговора ти,

Арлен асу Джеф ам’Бейлс ам’Поток