Читать «Дневната война» онлайн - страница 438
Питър В. Брет
— Моля те, недей — предупреди го новодошлият и посочи към Абан с копието си. Гласът му умишлено дрезгавееше, но звучеше някак познато. — Колкото повече хора повикаш, толкова по-вероятно е някой да пострада сериозно. — Погледна Абан толкова съсредоточено, че
Абан преглътна бавно, ала кимна и бавно вдигна ръце.
— Кой си ти? Какво искаш?
— Абан, верни ми приятелю. — Дрезгавината бе изчезнала. — Не познаваш ли любимия си глупец? Не за пръв път ме виждаш в черното на
Кръвта на Абан сякаш спря в жилите му.
—
Мъжът кимна леко. Един от наблюдателите простена и се опита да подгъне коляно, за да се изправи. Другият вече се бе полунадигнал, залитайки.
— Вън, и двамата — рязко им нареди Абан. — Ще ви удържа платата за тази седмица за некомпетентността ви. Чакайте отвън и се уверете, че никой няма да смути срещата ми с моя приятел.
Мъжете се затътриха навън, а
— В името на Еверам, радвам се да те видя, сине на Джеф.
— Не изглеждаш изненадан. —
Абан заобиколи бюрото си толкова бързо, колкото му позволяваше патерицата, и тупна
— Господарката Лийша намекна, че си жив, сине на Джеф — рече Абан. — Знаех, че този „Защитен“ не може да е друг. Искаш ли коузи?
Отиде до финия сервиз за коузи на бюрото си. Напитката бе все така незаконна в Дара на Еверам, но Абан я бе оставил пред погледите на всички. След случилото се с Хасик кой би гъкнал срещу него? Наля две чашки и поднесе едната на
— Не е отровено, нали? — попита той, докато поемаше чашката.
Въпросът бе смислен. Една от бутилчиците в сервиза наистина бе отровена с наркотик, срещу който Абан всекидневно приемаше антидот. Въпреки това си придаде обиден вид.
— Язвиш ме, приятелю! Защо да ти желая злото?
— Достатъчно пообиколих базара, за да разбера това-онова. Говори се, че с Джардир отново делите постеля. Започвам да се чудя дали винаги не е било така, а публичните ви препирни са били просто жонгльорско представление. Започвам да се чудя дали не си ме подлъгал да върна копието, за да може приятелят ти да го открадне.
— Предупредих те — отвърна Абан. — Не може да кажеш, че не съм,
— Но ми даде картата.
— Ти я
Абан направи пауза и продължи:
— Като се замисля,