Читать «Дневната война» онлайн - страница 431

Но поставяше пред него труден проблем. Погледна към Шанджат.

— Вземи десетина души и намери кхафита. Докарайте ми го невредим. Ако е докоснат и косъм от главата му, преди да го разпитам, ще ви струва десетохилядно повече.

Шанджат се поклони и бързо излезе. Не след дълго се върна с Абан. Хасик остана окован, но отново бе облечен. Когато се показа Абан, мъжът сякаш си възвърна част от старото аз и се подготви за скок. Джардир виждаше проблясъци на образи от това, което Хасик бе замислил. Ако можеше да се измъкне и да убие кхафита, пазачите щяха да го сразят и щеше да загине като шарум.

Джардир огледа двамата с примките за алагаи. Бяха Копия на Избавителя. Бяха готови за прийома на Хасик и рязко дръпнаха примките, когато воинът се хвърли към Абан.

Обърна внимание на Абан и се вгледа дълбоко в него. Кхафитът прекрасно знаеше защо е повикан, но аурата му бе спокойна. Наистина беше виновен, ала очакваше да се измъкне и от тази ситуация. Обикновено Абан умело криеше емоциите си, но тук арогантността бе безпределна. Обърна глава към Хасик, но излъчваше единствено презрение и немалко удовлетворение.

— Ти ли кастрира Хасик? — попита Джардир, без да губи време в предисловия. Гневът му само растеше. Можеше да остане без друг избор, освен да убие и телохранителя си, и най-доверения си съветник.

— Не, Избавителю — каза Абан. Бе истината, ала не цялата.

— Ти ли нареди на кха’шарумите си да го сторят? — Джардир губеше търпение.

Абан кимна.

— Да, Избавителю.

Мъжете в залата замърмориха гневно, но Джардир тропна с копието си на подиума и всички се умълчаха. Абан продължаваше да стои неподвижен, спокоен.

— Дадох ти тези воини, за да вършиш бизнеса си по-лесно, да въртиш по-добре търговия, а не за да нападаш воините ми — рече Джардир.

— Нищо такова не съм правил — отвърна Абан. Обърна се към Хасик и вдигна патерицата си към него. — Онзи там, в безизходица от повелята ти да не бъда нараняван, си изкарва гнева в шатрата ми. Често го пращаш дотам по поръчки и винаги, винаги се възползва да краде и да троши ценна стока за удоволствие.

— И затова си му отрязал члена?!

Абан поклати глава.

— Бижутата и камъчетата лесно се заменят, Избавителю. Девствеността на дъщеря ми — не. Нито пък честта на съпругите ми.

— Кхафитът лъже, Избавителю! — изрева Хасик. — Никога не съм…!

Джардир направи рязък жест и един от пазачите с примката си секна думите в гърлото на Хасик.

— Аз съм Шар’Дама Ка, Хасик, и виждам в сърцето ти. Следващата лъжа от устните ти ще ти струва живота, честта и мястото ти в Рая.

Хасик се облещи и аурата му се вледени.

— Изнасилил ли си дъщерята на Абан, Хасик? — попита тихо Джардир.

Хасик ридаеше. Нямаше силата за отговор, но кимна. Ханя отново се разплака. Кадживах придърпа дъщеря си и изгледа Хасик кръвнишки.

— А съпругите му? — попита Джардир.

Отново пораженческо кимване.

— Въпреки това не може да пренебрегнем случилото се, Избавителю — каза Ашан. — Ако кхафити, дори кха’шаруми могат да убиват дал, тогава цялата цивилизация остава без устои.

— Моите извинения, дамаджи — рече Абан, — но нито аз, нито хората ми сме убивали когото и да било. — Махна към Хасик. — Както всички виждат, телохранителят на Избавителя е жив и способен да продължи ролята си в Шарак Ка.