Читать «Дневната война» онлайн - страница 429

— Не мисля, че това ще е нужно, Избавителю.

— Кълна се — рече Касаад — с Избавителя за свой свидетел, че ще съм достоен да ме докосваш, съпруго.

— Вече си, сине на Касаад — каза Джардир. — Съжалявам, че цената на твоя път към мъдростта е причинила толкова болка на теб и близките ти, но мъдростта не е евтина стока, която човек спазарява като кошница на пазара.

Двамата пред него вече споделяха една аура и той кимна доволен. Обърна се към Иневера.

— Любима моя, скръбта ти за Соли му прави чест, но помни, че не скърбиш за него, а за себе си. Съжалявам, че не съм го познавал, но ако е и наполовина мъжът в сърцето ти, тогава е два пъти мъжът, който Еверам иска от нас да бъдем, за да сме достойни за него в Рая. Соли асу Касаад ам’Дамадж ам’Каджи навярно вече е ял от храната на Създателя и се е върнал на Ала, за да помогне на народа ни в нуждата му.

Направи знак на Касаад да се надигне. Кхафитът го стори бавно и отвори ръце. Отпървом бавно, Иневера се понесе към тях, но скъси последните няколко крачки бежешком и се прегърнаха здраво. Манвах също се присъедини към тях.

Аурите им се сляха и най-после пламнаха заедно, както се полагаше на едно семейство.

След миг Иневера го погледна.

Той виждаше любовта у нея, но и въпроса.

— Как разбра всичко?

За негова изненада отвърна Манвах и стисна дъщеря си за рамото.

— Той е Избавителя, дъще. Каджи е виждал в сърцата на хората и сега е прероден в Ахман Джардир.

Джардир стисна зъби, докато влизаше в тронната си зала, защото видя заедно с Ашан и Шанджат Кадживах и Ханя. В аурите им ясно личаха негодувание и ярост и предполагаше, че му предстои поредният дълъг дебат за ползите от шарум’тингите.

— Топките на Еверам, не може ли и минутка спокойствие? — измърмори Иневера зад него.

Джардир се подсмихна, но тогава Ханя се обърна към него и той видя окото ѝ.

След миг бе прекосил залата и държеше брадичката ѝ здраво, докато оглеждаше синината. Беше тъмна, морава, но не можеше да се сравнява с мрака на гнева му.

— Кой те удари, сестро? — попита той тихо.

Ханя само проплака.

— Презряният ѝ съпруг — отвърна Кадживах вместо нея.

Джардир се обърна към Шанджат.

— Вече е заловен, Избавителю — рече Шанджат. — Открихме го в покоите му. Лежеше в пикнята си, напил се беше с коузи.

Джардир си пое дълбоко дъх и прегърна беса си, докато изкачваше стъпалата към Черепния трон. Нямаше си доверие, ако трябваше да застане непосредствено срещу негодника.

— Докарайте ми го. Сега.

Иневера стисна леко рамото му за подкрепа, преди да заеме мястото си на възглавниците до трона. Той усещаше силата на подкрепата ѝ и се облегна на нея.

Завлякоха Хасик в залата като животно, здраво хванат от двама шаруми с примки за алагаи. Ръцете му бяха приковани за метална плоча, която пък бе заключена около кръста му, а лактите му бяха опънати зад гърба и приклещени от дръжка на копие. Около глезените му потропваше къса верига. Бяха му сложили парче дърво в устата. Имаше тежък махмурлук, а аурата му бе подпухнала от болка и безсилна ярост. Отдолу личаха срам и страх. Знаеше какво е сторил и какво значеше. Джардир едва потисна желанието да го убие на мига.