Читать «Дневната война» онлайн - страница 433

Хасик заслужаваше съдбата си, а може би и тримата, които бе изпратила след Абан, ако бяха имали глупостта да се разкрият по някакъв начин. Но тенденцията я смущаваше. Кхафитът вече бе опитал веднъж да я подмени. Кога щеше да опита отново?

Беше извлякла кръвта от кърпичката още прясна и я бе запечатала в стъкленица. Отвори я и покапа кръвта върху заровете си.

— Всемогъщи Еверам, нека узная за Абан асу Чабин ам’Хаман ам’Каджи. Може ли да му се има вяра да служи на Избавителя? Ще продължи ли да ми мисли злото?

Заровете се затоплиха в ръцете ѝ и тя ги хвърли, взряна в ярките символи.

Както винаги, бе готова да следва напътствията им, ала не бе готова за отговора.

Кхафитът е верен на Избавителя. Съдбите ви да свързани. Язвата по единия е язва и по другия.

Трийсета глава

Едничък истински приятел

333 г. СЗ, Есен

Арлен вдиша дълбоко: не бе свикнал да се бои толкова.

— Сигурен ли си, че трябва да го правиш? — попита Рена.

Арлен кимна.

— Нямам извинение да отлагам повече. Хралупата се възстановява и вече знаят какво да очакват. Жонгльорите разгласяват новината надлъж и нашир из херцогството и хората ще се стекат насам, когато разберат, че сме спечелили. Укрепленията ще са по-силни до следващото Новолуние. Равноденствието е след две седмици, а Новолунието — десет дни след него. Ако ще го правя, трябва да е сега. Нямам време да яздя чак до Райзън. Ще внимавам. Няма да си позволя да се изгубя в Ядрото.

Обърна се към Рена, преди да успее да отвърне, и в аурата ѝ видя, че не е разбрал въпроса.

— Не си сигурна, че трябва изобщо да ходя, нали?

Погледът на Рена съвършено съвпадна с досадата в аурата ѝ.

— От тоя жонгльорски номер с четенето на мислите хората започват да ги побиват тръпки.

— Не е четене на мисли — рече Арлен.

— Четене на сърца тогава — отвърна Рена. — Трудно се говори с теб така, само хвърляш поглед към някого и разбираш всичките му чувства по-добре, отколкото той самият си ги разбира.

Арлен се засмя.

— Де да беше така!

Рена вдигна глава към звездите, за да не вижда той лицето ѝ — сякаш така щеше да скрие нещо от него сега.

— Все едно си в главата ми понякога, като оня демон…

— Не е така, Рен — каза Арлен и сложи длан на рамото ѝ. — Със защитения си взор виждаш същото като мен. Сигурно всеки друг със защитен взор може да го види. Просто се вгледай внимателно и може да ти подскаже какво ли не за някое тяло. И аз тепърва го овладявам, а и малко послъгах, като откраднах част от езика от главата на мисловния демон последния път, когато се срещнахме с него. Скоро ще мога да те науча по един или друг начин.

— Не ми хареса как го каза — отвърна Рена. — Обичам те, Арлен Бейлс, но главата ми си е моя. Не ща с никого да я деля.

Арлен кимна.

— Честна дума.

Тя го погледна и в аурата ѝ се усещаше веселие.

— Не си мисли, че си ме заблудил с тая смяна на темата. Сигурен ли си, че пътуването е добра идея? Това ли искаш?

Арлен поклати глава.

— Исках само да убивам демони. Не исках война с красианците. Не исках Мливари да трупа огнени оръжия. Не исках да съм никакъв Избавител.