Читать «Дневната война» онлайн - страница 430

— Сестро — нареди вместо това. — Разкажи ми всичко.

Ханя още плачеше, но Кадживах я поуспокои и накрая жената успя да събере достатъчно сила, за да вдигне глава и да срещне погледа на брат си.

— И сама не разбирам, братко. Хасик и преди ми се е ядосвал, но никога не е пил коузи и никога не ме е удрял. През последните няколко дни е друг. Започна да крие бутилки из покоите ни, да пие и да плаче, когато мислеше, че не го виждам. Опитвах се да му предложа утеха, каквато може да даде една жена, но той ми отказваше. Тогава снощи, докато спеше, реших да… да го изненадам.

Аурата ѝ лумна от срам.

Джардир съжали, задето я бе накарал да говори пред всички, но стореното — сторено.

— И какво се случи тогава?

Към срама на Ханя се прибавиха също толкова силни болка и объркване.

— Мъжеството му… го нямаше.

— Нямаше го?!

— Отрязано — рече Ханя. — На негово място имаше само белег и метална тръбичка.

За Джардир бе видно, че Ашан и Шанджат вече знаят, но темата още им създаваше неудобство. Всички се размърдаха на място смутено, включително Джардир. Само Иневера и дамаджи’тингите, свикнали със слуги евнуси, останаха спокойни.

Аурата на Ханя му разказа останалото.

— Хасик се е събудил, видял е, че си разкрила срама му, и те е ударил.

Ханя кимна и Джардир се обърна към Хасик.

— Покажете ми.

Унижението в аурата на Хасик бе като крясък, но не помръдна, прегърбен и застинал, докато един от пазачите му сваляше шалварите. Наистина мъжеството му го нямаше. Джардир кимна отново към пазача и мъжът махна парчето дърво от зъбите на Хасик.

— Какво ти се е случило, Хасик? — попита Джардир.

Хасик не отвърна веднага, взорът му беше все така забит в пода.

— Помислих, че може да порасне отново.

— А? — попита Джардир.

— Ако убия достатъчно алагаи — каза Хасик. — Ако се окъпя в магията им, мислех, че може да порасне отново.

Иневера кимна.

— Не става така, шарум. Отрязаното не може да порасне. Само си затворил раната напълно.

Хасик отново се прегърби тежко.

— Кой ти стори това? — попита Джардир. — Все още си отговорен, задето си ударил сестра ми, но си ми шурей и едно от Копията на Избавителя. Всяко нападение над теб е нападение и над мен.

Хасик само го погледна, ала не можа да продума от срам и страх.

— Избавителя ти зададе въпрос, куче! — лавна Ашан.

Шанджат го халоса здраво по лицето и го събори на пода. Огромният шарум все така мълчеше.

По-скоро би умрял, отколкото да ми каже, осъзна Джардир. За щастие, за един шарум имаше и по-тежко наказание от смъртта.

— Съблечете го от черното и го изгорете — каза Джардир. — Отрежете му ръката, с която е ударил сестра ми, и го изхвърлете в кафяво. Ще разтрогна брака му и може да изживее дните си като сакат кхафит, лишен от Рая за цяла вечност.

— Не, моля те! — извика изтерзано Хасик. — Служих ти вярно! Абан беше! Абан, проклетият кхафит! — аурата му подсказваше, че говори истината, и Джардир не се изненада, че го е било срам да го признае.