Читать «Дневната война» онлайн - страница 428

— Ударих дъщеря си дама’тинга и убих най-големия си син, задето беше пуш’тинг, Избавителю — рече той. — Мислех се за праведен, мислех, че защитавам законите на Каджи, дори самият аз да го нарушавах с пиене и поведение, което носеше на семейството ми много повече срам, отколкото синът ми. Соли беше смел шарум и изпрати много алагаи в бездната. Аз бях страхливец, който се наливаше в Лабиринта и се криеше в долните нива, където рядко стъпваха алагаи.

Вдигна глава и с обляно в сълзи лице се обърна към Иневера.

— Дъщеря ми имаше всяко право да ме убие за престъпленията ми, но реши, че наказанието ще е по-голямо, ако ме остави да живея със срама си и без крайника, с който я ударих.

Джардир кимна и насочи вниманието си към Иневера и майка ѝ. По лицето на Манвах се стичаха сълзи, подобно на съпруга ѝ. Очите на Иневера бяха сухи, ала по аурата ѝ личеше болка, така както биха личали сълзи по страните ѝ. Раната стоеше отворена твърде дълго.

Джардир погледна към Касаад.

— Милостта на Еверам не знае граници, Касаад, сине на Касаад. Никое престъпление не е непростимо. Виждам в сърцето ти, че разбираш и съжаляваш горко за деянията си, а загубата на сина ти те е наказала много по-силно през годините, отколкото загубата на крака и на честта ти. Оттогава не си се отклонявал и за миг от пътя на Еверам. Ако желаеш, ще ти върна черното, за да умреш с чест.

Касаад погледна тъжно съпругата и дъщеря си, след което поклати глава.

— Мислех, че пътят на кхафитите е срамен, Избавителю, но всъщност никога не съм бил по-щастлив и никога не съм виждал по-ясно пътя на Еверам. Аз съм хром и не мога да ти служа в Шарак Ка, затова те моля да ми позволиш да умра кхафит, за да мога да изживея по-добре следващия си живот.

Джардир кимна.

— Както желаеш. Еверам кара душите на кхафитите да чакат пред портите на Рая, докато не се сдобият с мъдростта да се върнат на Ала и да живеят отново по-мъдро. Ще се моля за теб, но не мисля, че Създателя ще те кара да чакаш дълго.

Аурата на Касаад се промени и от него сякаш се вдигна тежест. Плетеницата между тримата се промени, но все още нямаше хармонията за истински благословените от Еверам семейства.

Обърна се към Манвах и се взря и в нейното сърце.

— Не сте се докосвали от престъплението насам, защото не можеш да понесеш ръката на оногова, който е убил сина ти.

Спокойното, съсредоточено излъчване на Манвах изстина от страх и преклонение. Тя също падна на колене и опря чело в пода.

— Така е, Избавителю.

— Дори съпругата на един кхафит трябва да е преди всичко съпруга — рече Джардир. — И сега трябва да решиш. Или намери в сърцето си прошка, или ще разтрогна брака ви още сега.

Манвах погледна съпруга си и Джардир виждаше, че отмята годините от него, сравнява някогашния Касаад със сегашния. Тя бавно се пресегна към него. Потрепери, когато дланите им се допряха и той стисна здраво нейната.