Читать «Дневната война» онлайн - страница 426

Дребният мъж се замисли.

— Щеше да е по-лесно, ако беше по гръб. — Гласът му бе много тих и нисък, почти шепот. — И ако някой придържа здраво крайниците му.

Абан кимна и плесна силно с ръце. Шарахите усукаха прътите си и пратиха Хасик по гръб, докато вратите се отваряха — влязоха съпругите и дъщерите на Абан. Много от тях носеха була, а други бяха с открити лица като Сиелва. Не една от тях бе попадала в лапите на Хасик през годините.

Четири от жените също носеха примки за алагаи и скоро бяха хванали Хасик за китките и глезените и опъваха здраво. Шарумът бе силен, както само можеше да бъде воин, който редовно се наслаждаваше на магията на убити алагаи, но жените имаха численост и по-добро разположение и можеха да го държат неподвижен дори без помощта на шарахите. Двамата кха’шаруми поотпуснаха натиска, за да могат и те да се насладят на крясъците и бясното, безсилно мятане, докато нанджитът разрязваше шалварите му.

Всички жени се засмяха на увисналия член на Хасик, когато се показа. Абан също се подсмихна: знаеше, че присъствието на жени умножаваше болката и унижението на Хасик хилядократно.

— От това жалко нещице ли се боят жените ми, когато посещаваш шатрата ми?

— И кучетата имат малки членове, Татко — рече Сиелва. — Но това не значи, че искам някое от тях да се покачи върху ми.

Абан кимна.

— Дъщеря ми има право — каза той на Хасик. Кимна на нанджита. — Отрежи го.

Хасик запищя като жена и отново се замята, но жените го държаха здраво.

— Аз съм аджин’пал на Избавителя! Няма да ти се размине, кхафит!

— Кажи му, Свирчо! — рече Абан през смях, като използва подигравателния прякор на Хасик, след като Керан му изби един от зъбите в шараджа, докато бяха деца, задето нарече Абан „свинеядец“. — Кажи на целия свят как кхафитът ти е отрязал мъжеството и ги чуй как ти се присмиват зад гърба!

— Ще те убия! — изръмжа Хасик.

Абан поклати глава.

— Избавителя цени мен повече от теб, Хасик. — Направи жест към тримата кха’шаруми. — И в безпределната си мъдрост ми повери воини, които да се грижат за мен. — Усмихна се. — И да се грижат за честта на жените ми.

Хасик отново отвори уста, но Абан мръдна с показалец и шарахите натикаха думите му обратно в гърлото.

— Приключихме с приказките, стари друже. В шараджа ни учиха да прегръщаме болката. Дано си си научил урока по-добре от мен.

Нанджитът действа бързо и умело като дама’тинга: уви здрава връв около ствола и топките му, отряза ги наведнъж и ги пусна на един поднос, след което бързо вкара метална тръбичка, за да отцеди мръсотията, и заши раната ефикасно. Когато приключи, вдигна подноса.

— Как да се отърва от това, господарю?

Абан погледна към Сиелва.

— Още не сме хранили кучетата днес, Татко — отбеляза тя.

Абан кимна.

— Отиди със сестрите си и се увери, че имат какво да хапнат.

Момичето взе подноса и останалите жени пуснаха примките си за алагаи и си тръгнаха, разговаряйки весело помежду си.

— Ще ги насърча да са дискретни, друже — каза Абан, — но знаеш какви са жените. Сподели тайна с една и скоро всички разбират. Не след дълго всяка жена в базара ще знае да не се бои от Хасик, мъжа с цепка на жена между краката си.