Читать «Дневната война» онлайн - страница 426
Питър В. Брет
Дребният мъж се замисли.
— Щеше да е по-лесно, ако беше по гръб. — Гласът му бе много тих и нисък, почти шепот. — И ако някой придържа здраво крайниците му.
Абан кимна и плесна силно с ръце. Шарахите усукаха прътите си и пратиха Хасик по гръб, докато вратите се отваряха — влязоха съпругите и дъщерите на Абан. Много от тях носеха була, а други бяха с открити лица като Сиелва. Не една от тях бе попадала в лапите на Хасик през годините.
Четири от жените също носеха примки за
Всички жени се засмяха на увисналия член на Хасик, когато се показа. Абан също се подсмихна: знаеше, че присъствието на жени умножаваше болката и унижението на Хасик хилядократно.
— От това жалко нещице ли се боят жените ми, когато посещаваш шатрата ми?
— И кучетата имат малки членове, Татко — рече Сиелва. — Но това не значи, че искам някое от тях да се покачи върху ми.
Абан кимна.
— Дъщеря ми има право — каза той на Хасик. Кимна на нанджита. — Отрежи го.
Хасик запищя като жена и отново се замята, но жените го държаха здраво.
— Аз съм
— Кажи му, Свирчо! — рече Абан през смях, като използва подигравателния прякор на Хасик, след като Керан му изби един от зъбите в
— Ще те убия! — изръмжа Хасик.
Абан поклати глава.
— Избавителя цени мен повече от теб, Хасик. — Направи жест към тримата
Хасик отново отвори уста, но Абан мръдна с показалец и шарахите натикаха думите му обратно в гърлото.
— Приключихме с приказките, стари друже. В
Нанджитът действа бързо и умело като
— Как да се отърва от това, господарю?
Абан погледна към Сиелва.
— Още не сме хранили кучетата днес, Татко — отбеляза тя.
Абан кимна.
— Отиди със сестрите си и се увери, че имат какво да хапнат.
Момичето взе подноса и останалите жени пуснаха примките си за
— Ще ги насърча да са дискретни, друже — каза Абан, — но знаеш какви са жените. Сподели тайна с една и скоро всички разбират. Не след дълго всяка жена в базара ще знае да не се бои от Хасик, мъжа с цепка на жена между краката си.