Читать «Дневната война» онлайн - страница 425
Питър В. Брет
— Не си май толкова смел сега, а,
Абан го погледна студено.
— Отвори вратата, куче, или ще кажа на Ахман, че този удар е от теб.
По лицето на Хасик назря ярост и болката на Абан се успокои. Той скри усмивка, докато воинът отваряше. Хасик скоро щеше да си поиска компенсация за унижението, но този път Абан я очакваше с нетърпение.
И Ахман, както правеше често, изпрати Хасик.
Дъщерята на Абан Сиелва работеше сама в предната част на шатрата му в Новия базар, когато забелязаха, че воинът идва. Наближаваше вечерният час и базарът почти се бе опразнил — повечето павилиони и дюкяни бяха вече затворени. Абан наблюдаваше всичко през шпионка, когато Хасик влезе в шатрата. Сиелва беше млада и красива, интелигентна и умела. Имаше ярко бъдеще и Абан я обичаше силно. Хасик знаеше това, когато я изнасили. Но Сиелва никога не бе важната за него. Важно бе Абан да страда.
Когато видя Хасик, момичето сподави дъха си. Избърза да се скрие зад тезгяха и продължи по кратка пътечка, а там изчезна зад един покрит с плат отвор. Подобно на котка след мишка, Хасик я последва, без да се замисли, прескачайки ловко тезгяха, а след това също премина през платнището секунда след момичето.
Абан чу как се затръшва врата и преброи до десет, преди и той да тръгне, без да бърза. Кракът му още го болеше, дори след толкова години, и не виждаше причина да го измъчва.
Хасик още се мяташе в клопката, когато Абан влезе в помещението и затвори тежката врата зад себе си. Шатрата се намираше в съседство с голям склад, а Хасик бе влязъл в него. Двама
Сиелва отиде при баща си и той я прегърна през раменете.
— А, Хасик, колко хубаво, че ни навести! Мисля, че помниш дъщеря ми Сиелва. Отне ѝ девствеността миналата пролет. Обещах ѝ да гледа отблизо какво ще ти сторя в замяна.
Още неомъжена, Сиелва нямаше було за вдигане, когато заплю