Читать «Дневната война» онлайн - страница 424
Питър В. Брет
Скоро аудиенцията приключи. Ахман си тръгна пръв, последван бързо от Джаян, Асъм и
— Абан — рече
Абан се обърна към Иневера, която слизаше по стъпалата от подиума. Той се опитваше да не гледа към хипнотично люшкащите ѝ се хълбоци и се съсредоточи в очите ѝ.
Той се поклони.
—
Иневера се приближи до него още повече. Беше твърде близо, за да може Хасик да ги чуе, ала точно зад нея се намираше Шанвах.
— Металурзите ти напредват ли? — попита Иневера. — Последната пратка от сплавта се оказа безполезна.
Абан вдигна рамене.
— Сплавта е прост процес, но точната пропорция се постига бавно. Огньовете на Ала може да са добавили нещо, което не можем да възпроизведем.
— Имаме нужда от повече.
— Виждам — каза Абан. — Тронът иска много метал. Стъпалата ли ще покрием след това?
— Не е твоя работа какво правя с метала,
Абан се поклони.
— Както кажеш,
Той ѝ се усмихна и веднага разбра, че е прекалил.
Иневера направи лек жест и се намеси Шанвах. На практика не видя удара ѝ, ала по лицето му разцъфтя болка и той падна по гръб.
Абан стисна носа си и се ококори, когато видя колко бързо се окървави ръката му. Извади кърпичка от джоба на елека си, но и тя бързо се напои.
— Шар’Дама Ка казва, че ще убие всеки мъж, който ме докосне.
—
Иневера се усмихна и движението на плътните ѝ устни се виждаше ясно под прозрачното ѝ було. Тя махна към вратите на залата.
— Но както желаеш. Изкуцукай навън и кажи на Ахман, че си ме обидил и съм наредила на Шанвах да те удари. Да видим какво ще стори.
Когато Абан не помръдна, тя взе кърпичката от ръката му и я вдигна пред лицето му.
— Това е най-малкото, което ще си заслужиш следващия път, когато си позволиш безочие пред мен.
Абан преглътна с мъка, докато Иневера и нейната жена воин се отдалечаваха към личните ѝ покои. Абан не се боеше от
Когато вратата на Иневера се затвори, Хасик изгрухтя весело.