Читать «Дневната война» онлайн - страница 423

— Дневната война е право и задължение на Шар’Дама Ка — каза Енкаджи. — Кои сме ние да оспорваме това?

Той погледна към мъжете до себе си, дамаджите на кревак и нанджи. Дамаджите на двете племена на наблюдателите носеха нощни воали дори през деня и криеха самоличността си от всички с изключение на предводителите на племената си и на самия Избавител.

Както винаги, двамата се поклониха и не продумаха.

Абан рядко обръщаше внимание на останалите дамаджи. Откакто Ичах и Кезан бяха получили урока си, по-нисшите дамаджи бяха станали още по-сервилни от Енкаджи.

Само Кевера от шарах възрази, като погледна Ахман право в очите.

— Не желая да помрачавам бляскавостта на плана ти, Избавителю, но е вярно, че племето ми не може да отдели хора за нова кампания и да овладее вече спечеленото.

— Тогава останете! — лавна Чусен от шунджин. — Повече плячка за останалите от нас!

Някои от другите дамаджи се позасмяха, но всички сведоха глави пред свирепия поглед на Ахман.

— Аз съм шарах — рече той — по кръв и по брак. Аз съм и шунджин, аз съм всяко племе. Когато се обиждате взаимно в присъствието ми, обиждате и мен.

Асъм поглади дръжката на алагайската си опашка и дамаджи Чусен пребледня. Падна на колене и притисна чело в пода.

— Хиляди извинения, Избавителю. Не исках да обидя никого.

Ахман кимна.

— Това е хубаво. Ще наредиш на свои хора да останат в земите на шарах тук, докато воините на това племе продължат напред, за да си спечелят още от земите на езерния народ.

Абан искаше да се изсмее на глас, когато видя поразения Чусен. Всеки воин по-малко в завоеванията значеше по-малко плячка за племето му, а дамаджи Фашин от халвас като нищо щеше да го изпревари в подреждането от Черепния трон. Фашин се усмихваше открито, макар и да бе достатъчно умен да не казва нищо.

Абан започна да се разсейва, докато Ахман редеше подробности от плана си пред тях — поне тези подробности, които им трябваше да знаят. Основната част, включително точното време и място на нападението, щяха да получат непосредствено преди това, когато глупаците нямаше как да го объркат.

Той погледна Черепния трон и се запита какъв е смисълът да е покрит с електрум. Струваше му се огромно прахосничество.

Както му беше заповядано, Абан бе дал електрума от цялата мина на дамаджата. Очакваше металът да изчезне в името на някаква тайна цел или поне да се появи наново като броня за Ахман. Вместо това беше излян върху трона — безсмислено представление на властта.

Или пък не? Той погледна крадешком дамаджата. Жената никога не правеше безсмислени представления. Малцина умееха по-добре от нея представленията, но не и такива.

Нямаше значение. Абан беше доставил метала, но си бе направил труда да открие и още, започвайки с мината, където Реник първо се натъкна на сплавта — златна мина с жилки от сребро, която още даваше немалко електрум всяка година. Абан купи мината чрез посредник и хората му из целия Дар на Еверам търсеха и купуваха бижута и монети от материала. Вече бе натрупал значителни количества от него и беше заменил подвижното острие на патерицата си, а също бе направил филигран за бронята и оръжията на най-доверените му кха’шаруми.