Читать «Дневната война» онлайн - страница 422
Питър В. Брет
Устата му се напълни със слюнка. Довечера щеше да яде прасенце, а след това щеше да поиска от някоя от съпругите си да разлее семето му по начин, забранен от духовниците.
Погледна към Джаян и не го изненадаха блесналите очи на младия Шарум Ка. Момчето бе едва стъпка нагоре от животните, наслаждаваше се на нашествията и плячката повече, отколкото на управлението на завладяното. Да убиеш човек, бе много по-лесно от това да убиеш
Потисна и порива да поклати глава. Случайно се бе родил с цялата власт и възможности на този свят в скута си, а можеше да мисли само за размерите на палата си и за нови начини, по които да го славословят блюдолизците му.
Асъм и Асукаджи не изразиха нищо с лицата си, но двамата си имаха собствен език — сложна смесица от едва доловими промени в стойката и жестове, които любовниците несъмнено бяха измислили сред постелята, — така че можеха да водят цели разговори, без никой да разбере.
Абан, след месеци наблюдения, можеше да разгадае само част от странния език, ала съдържанието на знаците им сега бе повече от ясно. Имаше и предимства, и недостатъци в това Асъм да остане тук, докато баща му и брат му воюват. Ашан щеше да говори от името на съвета —
— А ти, Асъм?
Асъм се поклони съвсем леко към брат си.
— Съгласен съм, Татко. Сега е времето да нанесем удара си. Тревогите на
Ахман се обърна към останалите
След Ашан и Алеверак бе Енкаджи от мендингите. През годините