Читать «Дневната война» онлайн - страница 422

Устата му се напълни със слюнка. Довечера щеше да яде прасенце, а след това щеше да поиска от някоя от съпругите си да разлее семето му по начин, забранен от духовниците.

Погледна към Джаян и не го изненадаха блесналите очи на младия Шарум Ка. Момчето бе едва стъпка нагоре от животните, наслаждаваше се на нашествията и плячката повече, отколкото на управлението на завладяното. Да убиеш човек, бе много по-лесно от това да убиеш алагай, а най-лесно бе да убиеш отпуснат зеленоземец. Лесни победи, добавени в печално празния му списък с постижения.

Потисна и порива да поклати глава. Случайно се бе родил с цялата власт и възможности на този свят в скута си, а можеше да мисли само за размерите на палата си и за нови начини, по които да го славословят блюдолизците му.

Асъм и Асукаджи не изразиха нищо с лицата си, но двамата си имаха собствен език — сложна смесица от едва доловими промени в стойката и жестове, които любовниците несъмнено бяха измислили сред постелята, — така че можеха да водят цели разговори, без никой да разбере.

Абан, след месеци наблюдения, можеше да разгадае само част от странния език, ала съдържанието на знаците им сега бе повече от ясно. Имаше и предимства, и недостатъци в това Асъм да остане тук, докато баща му и брат му воюват. Ашан щеше да говори от името на съвета — дамаджият щеше да управлява заедно с дамаджата в отсъствието на Избавителя, — но макар славата да отиваше у тези на бойното поле, Асъм можеше да стори много, за да увеличи собствената си власт, докато ги нямаше.

— А ти, Асъм?

Асъм се поклони съвсем леко към брат си.

— Съгласен съм, Татко. Сега е времето да нанесем удара си. Тревогите на кхафита имат своите причини, но са незначителни в големия план на Еверам. Много от посевите изгубихме заради алагаите и загубите ни само ще се множат от тук нататък. Още завладени територии ще компенсират това.

Ахман се обърна към останалите дамаджи и Абан ги огледа, докато те бяха вперили очи в трона. Мъжете се подреждаха в стриктен ред според броя шаруми във всяко от племената си, независимо че в повечето случаи разликите бяха незначителни. Подредбата леко се променяше на всеки няколко месеца.

След Ашан и Алеверак бе Енкаджи от мендингите. През годините дамаджият бе затлъстял, след като окончателно се прости с възможността да спечели Черепния трон. Ахман още имаше зъб след опита на Енкаджи да скрие Короната на Каджи от него, но Абан не можеше да вини дамаджия. И той не би подарил предмета никому. От тогава насам Енкаджи оцеляваше, като следваше плътно линията на Ашан и Алеверак, поне в съвета.