Читать «Дневната война» онлайн - страница 419

Дневната звезда се вдига, братко, помисли единият.

Трябва да се върнем в двора и да съобщим на Кралицата, съгласи се втори.

Съпругът просъска. Първо ще докладвате на мен.

Вече ти докладвахме, възрази един от тези, изпратени в Севера. Бе възрастен и силен. Волята му бе нараснала значително, откакто се бе показал на повърхността. Добре криеше аурата си, но Съпругът долавяше напрежението му.

С едно помръдване на мисълта на Съпруга един от мимиците му усука пипало около гърлото на княза и го придърпа. Съпругът не промени стойката си, но подготви силите си. Ако щяха да го нападнат едновременно, щеше да е сега.

Ала останалите стояха сковани. Може и да мразеха Съпруга повече от дневната звезда, но се мразеха и едни други — никой нямаше да рискува живота си без сигурна победа в замяна.

Съпругът погали буцестата кожа на черепа на княза пленник.

Докладвали сте, но не сте ми казали всичко. За глупак ли ме имате?

Умът се задърпа немощно, но не можеше да се мери със силата на мимика. Черепът му запулсира, опитвайки се да установи контрол над търтея, но волята на Съпруга отстъпваше само на тази на Кралицата. Мимикът стегна примката около врата на княза и опитите му да се измъкне спряха.

Какво се случи в нощта, когато събратът ти загина? — попита Съпругът.

Заловихме Обединителя, призна князът, а този, който бе с него на север, изсъска. Князете от Юга се напрегнаха и започнаха да разговарят помежду си мислено.

А защо тогава събратът ти го няма, а Обединителя продължава да унищожава търтеи и да привлича още човеци? — попита Съпругът.

Пребродихме ума му, за да узнаем силата му, но той избяга, преди да ти го доведем.

Втора лъжа? Лишените от клепачи очи на княза се разшириха, но нямаше време да продума, преди мимикът да замахне с лапа и да отвори черепа му. Съпругът се пресегна вътре и започна да къса парченца от ума му, да се храни, докато другите го наблюдаваха със смесица от ужас и завист в аурите си.

Докато се хранеше, спомените на мъртвия княз преминаха у него и той мигом научи всичко, което и те, от ума на Обединителя. Съпругът почти се предаде пред удоволствието и силата там. Бе пирувал с умовете на събратята си многобройни пъти през хилядолетията и всеки път го замайваха от сила. Отвън мимикът на княза пищеше и губеше цялост.

Съпругът обърна поглед към другия от участвалите в кроежа князе. Беше се вцепенил от страх, несъмнено се питаше дали ще сподели съдбата на събрата си.

Махай се, нареди Съпругът и другият, без да се помайва що за късмет е извадил, бързо излезе от пещерата и се стопи надолу към Ядрото, взимайки мимика си.

Останалите двама князе също не помръдваха, докато Съпругът привършваше храненето си. Един от тях облиза зъби, взрян в строшения череп.

Съпругът узна с шок, че Обединителя е откраднал много от силата си, като се е хранил с търтеи. Не знаеше, че е възможно добитъкът от повърхността да пази магия от Ядрото в телата си и да извлича. Звучеше невъзможно, като каменен търтей насред философски дебат, но бе факт.