Читать «Дневната война» онлайн - страница 419
Питър В. Брет
Съпругът просъска.
С едно помръдване на мисълта на Съпруга един от мимиците му усука пипало около гърлото на княза и го придърпа. Съпругът не промени стойката си, но подготви силите си. Ако щяха да го нападнат едновременно, щеше да е сега.
Ала останалите стояха сковани. Може и да мразеха Съпруга повече от дневната звезда, но се мразеха и едни други — никой нямаше да рискува живота си без сигурна победа в замяна.
Съпругът погали буцестата кожа на черепа на княза пленник.
Умът се задърпа немощно, но не можеше да се мери със силата на мимика. Черепът му запулсира, опитвайки се да установи контрол над търтея, но волята на Съпруга отстъпваше само на тази на Кралицата. Мимикът стегна примката около врата на княза и опитите му да се измъкне спряха.
Докато се хранеше, спомените на мъртвия княз преминаха у него и той мигом научи всичко, което и те, от ума на Обединителя. Съпругът почти се предаде пред удоволствието и силата там. Бе пирувал с умовете на събратята си многобройни пъти през хилядолетията и всеки път го замайваха от сила. Отвън мимикът на княза пищеше и губеше цялост.
Съпругът обърна поглед към другия от участвалите в кроежа князе. Беше се вцепенил от страх, несъмнено се питаше дали ще сподели съдбата на събрата си.
Останалите двама князе също не помръдваха, докато Съпругът привършваше храненето си. Един от тях облиза зъби, взрян в строшения череп.
Съпругът узна с шок, че Обединителя е откраднал много от силата си, като се е хранил с търтеи. Не знаеше, че е възможно добитъкът от повърхността да пази магия от Ядрото в телата си и да извлича. Звучеше невъзможно, като каменен търтей насред философски дебат, но бе факт.