Читать «Дневната война» онлайн - страница 417

Той стигна до хората и както очакваше, те незабавно се хвърлиха на колене и притиснаха недодялано лица в пръстта, имитирайки грубо правилната форма на почит.

— Надигнете се, братя — каза Джардир и се поклони в отговор. — Имаме работа за вършене, а нямаме време за подобни формалности. — Пресегна се за едно от пособията за косене. — Как се нарича това?

— Таковата, коса, Вашо Величие — каза един от мъжете. Беше прехвърлил зенита си, ала още бе силен.

Джардир кимна. Беше чувал това име.

— Покажете ми как се използва.

— Ша косите? — попита невярващо мъжът.

Този до него го удари по гърба.

— Прави к’вото ти казва, идиот! — прошепна.

Фермерът кимна, взе пособието и показа как се държи, а мускулестите му ръце стояха изпънати, докато се завърташе и прокарваше острието близко до земята, поваляйки по няколко стъбла с всяко движение.

— Добър инструмент и ефикасен замах — каза Джардир. — Би бил силен воин, ако поемеш по този път.

Мъжът се поклони.

— Б-благодаря, Вашо Величие.

— Но е бавно — каза Джардир и взе косата, — а нямаме време. Моля, отдръпни се.

Той се съблече гол до кръста, с изключение на Короната и Копието на Каджи на гърба си. Хвана косата наопаки, с острието зад себе си, приведе се ниско и призова магията в артефактите си, като се изпълни със силата и бързината на сто мъже.

Скочи напред и се затича по полето, като наклони острието към стръковете. Обутите му в сандали крака тупкаха в равномерен ритъм по меката изорана ала и след мигове бе в другия край на нивата и се обръщаше, за да повтори. Отрязаните стръкове още падаха, докато той косеше тези до тях.

Слънцето още се издигаше високо, когато Джардир спря, за да огледа окосената нива. Иневера бе намерила една плетачка на кошници на пазара, която ѝ бе донесла цяла каруца, и самата дамаджа водеше работата по събирането на пшеницата — носеше пълна кошница и наставляваше жени и деца, сякаш бе работила цял живот на полето.

Бе прекрасна на сутрешната светлина, почти въздържана в непрозрачните си ленени шалвари и впита жилетка, тъмночервена и поръбена със златен конец. Кхафитите и чините я гледаха с обожание и се трудеха още по-усилено, когато я виждаха да работи редом с тях.

Джардир зарея поглед в полята — дамати и шаруми работеха редом с по-нисшите касти. Бе вдъхновяващо, част от единността, за която Каджи бе мечтал, общата кауза, която ще позволи на човечеството да надвие алагаите и да спечели Шарак Ка.

Молеше се да е достатъчно.

— … пълно унищожение на ябълковите овошки на мендингите — говореше Абан, — и на над осем хиляди декара пасбище.

Джардир седеше на Черепния трон, смърдящ на мазните пепелища, покрили дрехите и кожата му. Изгарянията вече се бяха излекували, но въпреки това Джардир слушаше с натежало сърце личния доклад на Абан след третата нощ на Новолунието.

Страховете му се потвърдиха на втората нощ, когато алагайските князе, провалили се в първоначалния си план, не пожелаха да се покажат на бойното поле, за да не го срещнат. Вместо това се опитаха да унищожат хората му с глад.