Читать «Дневната война» онлайн - страница 417
Питър В. Брет
Той стигна до хората и както очакваше, те незабавно се хвърлиха на колене и притиснаха недодялано лица в пръстта, имитирайки грубо правилната форма на почит.
— Надигнете се, братя — каза Джардир и се поклони в отговор. — Имаме работа за вършене, а нямаме време за подобни формалности. — Пресегна се за едно от пособията за косене. — Как се нарича това?
— Таковата, коса, Вашо Величие — каза един от мъжете. Беше прехвърлил зенита си, ала още бе силен.
Джардир кимна. Беше чувал това име.
— Покажете ми как се използва.
— Ша косите? — попита невярващо мъжът.
Този до него го удари по гърба.
— Прави к’вото ти казва, идиот! — прошепна.
Фермерът кимна, взе пособието и показа как се държи, а мускулестите му ръце стояха изпънати, докато се завърташе и прокарваше острието близко до земята, поваляйки по няколко стъбла с всяко движение.
— Добър инструмент и ефикасен замах — каза Джардир. — Би бил силен воин, ако поемеш по този път.
Мъжът се поклони.
— Б-благодаря, Вашо Величие.
— Но е бавно — каза Джардир и взе косата, — а нямаме време. Моля, отдръпни се.
Той се съблече гол до кръста, с изключение на Короната и Копието на Каджи на гърба си. Хвана косата наопаки, с острието зад себе си, приведе се ниско и призова магията в артефактите си, като се изпълни със силата и бързината на сто мъже.
Скочи напред и се затича по полето, като наклони острието към стръковете. Обутите му в сандали крака тупкаха в равномерен ритъм по меката изорана
Слънцето още се издигаше високо, когато Джардир спря, за да огледа окосената нива. Иневера бе намерила една плетачка на кошници на пазара, която ѝ бе донесла цяла каруца, и самата
Бе прекрасна на сутрешната светлина, почти въздържана в непрозрачните си ленени шалвари и впита жилетка, тъмночервена и поръбена със златен конец.
Джардир зарея поглед в полята —
Молеше се да е достатъчно.
— … пълно унищожение на ябълковите овошки на мендингите — говореше Абан, — и на над осем хиляди декара пасбище.
Джардир седеше на Черепния трон, смърдящ на мазните пепелища, покрили дрехите и кожата му. Изгарянията вече се бяха излекували, но въпреки това Джардир слушаше с натежало сърце личния доклад на Абан след третата нощ на Новолунието.
Страховете му се потвърдиха на втората нощ, когато