Читать «Дневната война» онлайн - страница 418

Многото реки и потоци навред из плодородните му земи естествено възпираха пожарите, а и бе повел мнозина срещу огнените демони, както и срещу стихиите, причинени от тях, но дори неговите сили не бяха безкрайни и опустошението бе ужасно. Джардир губеше вече сметка, докато Абан четеше списък след списък.

Абан обърна следващия лист.

— В земите на креваките загубите са…

Джардир се почувства, сякаш ще се измъкне от кожата си, ако трябва да изслуша още нещо подобно. Рязко се изправи, слезе по стъпалата и започна да крачи из двора.

— Просто ми кажи наведнъж, кхафит — изръмжа. — Колко е зле?

Абан вдигна рамене.

— Ако са само тези дотук, народът ти ще оцелее. — Срещна погледа на Джардир. — Но ако загубите продължават месец след месец, половината хора в Дара на Еверам ще са мъртви, преди да се стопят зимните снегове, а алагаите няма да са вдигнали и лапа.

Джардир обори лице в шепа.

— Само че имаш две преимущества — продължи Абан.

— Преимущества ли?

— Хората ти вече те виждат като истинския син на Еверам — каза Абан. — Дори чините шепнат името ти със страхопочитание и разнасят историите за опитите ти да ги защитаваш денем и нощем. Работата в полята бе гениален ход.

— Не го направих, за да печеля сърца.

— Няма значение защо си го направил, приятелю — каза Абан. — С този жест и с трупа на алагайския княз за пред дамаджите ще те следват и красианци, и зеленоземци.

— Къде ще ме следват? — попита Джардир.

— Към Лактън, разбира се — и Абан се усмихна. — Нивите на източните чини още зреят.

Кралският Съпруг чакаше в пещерата, докато зората наближаваше. Тъмнината бе достатъчно гъста, за да остави сляп добитъка от повърхността, а по-нисшите търтеи можеха да ловуват още часове наред, но за ядронския княз, свикнал с пълния мрак в двора на Умовете, небето се развиделяваше плашещо бързо.

Нарочно бе изчакал последния момент, за да призове останалите при себе си в края на последната нощ от Новолунието. Щяха да са принудени да се материализират извън пещерата и да слабеят на светлината по пътя си насам. Съпругът бе нарисувал могъщи защити край пещерата и пукнатината в задния ѝ край, за да се увери, че магията от Ядрото е фокусирана и никой друг не може да извлича от нея.

Двама от шестимата Умове, които бе взел със себе си, бяха мъртви — при това най-силните, но все пак бе далновидно да вземе всяка възможна предпазна мярка срещу останалите четирима, особено толкова далеч от влиянието на Кралицата.

Имаше преимущество за него в това да се е отървал от двама възможни съперници, но не си струваше да си спечелва неудовлетворението на Кралицата толкова скоро преди снасянето. Останалите четирима изглеждаха герои, продължаваха борбата дори след като плановете му се бяха провалили и прекършваха силите на врага. Опитът и престижът от тези сражения ги поставяше в добра позиция да си спечелят местата на загиналите двама.

Рязко извлече от магията, когато четиримата приближиха, за да побере колкото му бе възможно повече сила. Не направи опит да я маскира, остави другите да я видят и да се побоят. Мимиците му го обградиха, ала една проста забранителна защита стигаше, за да не могат тези на другите да влязат в пещерата.