Читать «Дневната война» онлайн - страница 416

Все още преизпълнен с мощ, Джардир го посочи с копието и нарисува защита, с която го издуха право при Ний. Късчета пихтиесто месо затупкаха по земята, когато се разнесе димът.

Джардир остана неподвижен, заслушан напрегнато, но зовът на останалите демони князе го нямаше.

Бяха почувствали смъртта на събрата си и бяха избягали.

Джардир се наведе и преметна на рамо трупа на алагая. Хвана главата му със свободната си ръка. С достатъчно електрум можеше да удвои обхвата на Черепния трон или да си направи втори, който да носи със себе си, докато завладява Севера.

Но първо трябваше да започнат ранна жътва.

— Не виждам смисъла в това, Татко — рече Джаян, когато Джардир свика съвета си в последните часове преди изгрева и изложи плана си. — Трябва да възстановим защитите си и да отпочинем за следващата нощ, а не…

— Мълчи и слушай внимателно — отсече Джардир. — Алагаите не могат да ни победят на бойното поле, а майка ви е омагьосала централния град така, че не могат да го достигнат. Планът на мисловните демони да оформят големи защити в нивите се провали и няма да го опитат отново, за да не се разкрият и те пред мен и да посрещнат същата съдба като този, когото сразих.

— Значи, сме спечелили — отвърна Джаян.

— Не бъди глупак — скастри го Асъм. — Алагаите нямат нужда да изпотрошат копията или защитите ни, за да ни избият. Трябва само да изгорят нивите.

— Затова не бива да им оставяме нищо за изгаряне — съгласи се Ашан. — Ще изжънем всичко. Дори недоузрелите класове.

— Работа за жени, кхафити и чини, които се криеха зад стените, докато мъжете ги закриляха в нощта — каза Джаян.

— Работа за всички ни — поправи го Джардир. — Дори ако всеки мъж, жена и дете в Дара на Еверам, от най-горделивия дама до най-нисшия хромав чин, превие гръб от изгрев до залез, ще можем да пожънем само…

— Двайсет и два процента — подсказа Абан.

— … двайсет и два процента от посевите, преди да падне нощта и да започнат пожарите — довърши Джардир. — Абсолютно необходим ни е всеки чифт ръце, както и това хората, които се числят над подобен черен труд, да бъдат видени в полята с останалите.

Алеверак постави длан на рамото на Джаян.

— Оказа огромна чест на белия тюрбан през изминалата нощ, сине на Ахман. Нека това ти дава утеха. Нима самият Каджи не е започнал живота си като прост овощар?

Джаян погледна към ръката на рамото си и в аурата му пламна гняв, задето старецът така снизхождаше към него. Алеверак обаче и преди го бе поставял на място и Джаян знаеше, че трябва да преглътне емоцията.

И така, сине мой, започва мъдростта, помисли си Джардир.

— Внимавай, Избавителю — предупреди го Хасик, докато наближаваха групичка фермери чини, — въоръжени са.

Джардир разгледа огромните пособия за косене в ръцете на мъжете и не можеше да отрече, че биха били ефективни оръжия в правилните хора. Но опасност нямаше. Чините изглеждаха ужасени от него.

— Твърде много се тревожиш, Хасик — укори го леко. — Ако един чин може да ме убие със земеделски уред, каква надежда имаме срещу Алагай Ка?