Читать «Дневната война» онлайн - страница 415

Джардир проследи с изумен поглед прецизността на очертанията. Огнените демони можеха да подпалят, кажи-речи, всичко, но магическите им пламъци най-често слагаха началото на съвсем обикновени, неконтролируеми пожари. Тези белези бяха резултат от други магии.

Усещаше как защитата му устоява. Отпърво сякаш вървеше срещу силен вятър, след това — сякаш газеше през дълбоки води. На самия ръб усещаше защитната преграда като стена от дебело стъкло. По пръстите му пробягна енергия, но той прегърна жилото ѝ, вкусвайки магията.

Разбра енергията и се съсредоточи, като усети Короната на Каджи топла на челото си. Той протегна ръка в защитата и магията се раздели пред него както стръковете пшеница досега.

Продължи да се води по повика на вятъра, докато вървеше открито по очертанията на демоничната мрежа. Държеше мощта си плътно до себе си, за да не изглежда повече от вълничка по повърхността на защитното поле, като камъче във вир.

Повървя още известно време, преди да открие целта си. Князът демон дори не гледаше към него, съсредоточил се върху огнените ядрони, оформящи пъртина през пшеницата. Демонът рисуваше защити във въздуха, като угасяваше пламъците прецизно, където трябва. Телохранителят му, безформена маса от черна люспеста плът, нажежен от магията в себе си, се усукваше край господаря си.

Аурата на демона беше ярка като слънце и той се движеше с нехайство и чувство за безопасност. Джардир виждаше защо. Край създанието имаше плетеница от магически нишки, която го скриваше от всеки поглед, с изключение, изглежда, на короната на Джардир. Уверен в наметалото на Лийша, той стигна право до него.

Мимикът се усети, когато Джардир вече беше в обсег за удар, мисловният демон също понечи да се обърне, но твърде късно. Джардир прониза черното сърце на съществото с Копието на Каджи.

Избликът на мощ не можеше да се сравни с нищо, което Джардир беше изпитвал досега. И преди беше избивал могъщи демони и бе свикнал с прилива на магия по протежението на копието и след това на собственото си тяло. Магията го лекуваше, изостряше сетивата му, правеше го по-силен, по-бърз, премахваше ненужното време от тялото му като патина от метал.

Но онова бяха глътки вода в сравнение с наводнението сега, заплашващо да го удави.

Князът изпищя в агония и болката му се отрази в писъците и гърчовете на мимика и на всеки друг демон в полезрението на Джардир, а навярно и оттатък него. Демонът се пресегна към него и макар ноктите в края на клечавите му ръчички да не бяха по-големи от маникюра на някоя дживах’шарум, бяха остри като бръсначи.

Джардир изръмжа и изпрати заряд от магията, която се вливаше в него, обратно през копието. Зарядът разтресе демона с такава сила, че зъбите му се строшиха. Тялото му започна да дими и да смърди, а Джардир извади копието и с плавна дъга отсече главата на ядрона.

По-слабите демони се строполиха мъртви в мига, когато главата на господаря им тупна на ала, но мимикът умря по-бавно, като пищеше диво, докато плътта му бълбукаше и се променяше, приемаше ту познати форми, ту такива от най-дивите кошмари.