Читать «Дневната война» онлайн - страница 411
Питър В. Брет
— Теб какво те интересува? — попита Иневера. — Ако умре в нощта или бъде убита за неподчинение, проблемите ти са решени, нали?
— Поисках да се разведа с нея, не да умре — отвърна Асъм.
— Няма да получиш нито едното, нито другото, сине мой — рече Иневера. — Никой демон няма да я докопа и явно не познаваш баща си толкова добре, колкото си мислиш. Дългът му е най-напред към Шарак Ка. Информацията на Ашия може да значи разликата между победа и поражение. Ще ѝ благодари за свършената работа и ще забрави целия въпрос, докато не отмине Новолунието, а след това ще я нахока и публично ще засвидетелства благодарността си.
— Каквато е била целта ти през цялото време — рече Асъм. В тона му нямаше горчивина, но въпреки това тя я усети.
— Кое е по-важно за теб — попита Иневера, — да спечелим Шарак Ка или да държиш жена си под сандала? Героизмът на твоята
Асъм изглеждаше готов да оспори това, но после издиша бавно и се замисли. Иневера го докосна по здравата ръка.
— Един велик мъж никога не се бои, че жена му ще му открадне славата. Използва подкрепата ѝ, за да увеличи своята слава.
Двайсет и осма глава
Ранна жътва
333 г. СЗ, Есен
Новолуние
Един от каменните демони се дотътри до дърво, а под стъпките му земята се тресеше. Изкорени десетметровия ствол и с лекота откърши излишните клони. Със своеобразната си сопа демонът се насочи към най-близкия защитен стълб, а край него подскачаха цяло стадо полски демони. Отрядите зад балистите се прицелиха и стреляха, но от това разстояние бяха нужни твърде много стрели, за да повалят дори един каменен демон. Не биха могли да го спрат, преди да разбие стълба, а гигантите бяха десетки.
Джардир вдигна копие и нарисува огнена защита във въздуха. Дървото в ръцете на демона избухна в пламъци, а създанието залитна.
— Сключете щитове и напредвайте — извика Джардир, като използваше короната си, за да усили гласа си. — Атакувайте по моя команда. Ще стигнем до каменните демони и ще ги поразим!
Оформи се редица от сключени щитове: защитите им горяха, докато изтикваха
— Удряйте! — нареди Джардир, когато демоните бяха твърде нагъсто, за да има пропуски.