Читать «Дневната война» онлайн - страница 411

— Теб какво те интересува? — попита Иневера. — Ако умре в нощта или бъде убита за неподчинение, проблемите ти са решени, нали?

— Поисках да се разведа с нея, не да умре — отвърна Асъм.

— Няма да получиш нито едното, нито другото, сине мой — рече Иневера. — Никой демон няма да я докопа и явно не познаваш баща си толкова добре, колкото си мислиш. Дългът му е най-напред към Шарак Ка. Информацията на Ашия може да значи разликата между победа и поражение. Ще ѝ благодари за свършената работа и ще забрави целия въпрос, докато не отмине Новолунието, а след това ще я нахока и публично ще засвидетелства благодарността си. Шарум’тинтгите повече няма да стоят в Подземния град по Старолунията.

— Каквато е била целта ти през цялото време — рече Асъм. В тона му нямаше горчивина, но въпреки това тя я усети.

— Кое е по-важно за теб — попита Иневера, — да спечелим Шарак Ка или да държиш жена си под сандала? Героизмът на твоята дживах може само да помогне на сдобиването ти с власт, ако позволиш. Знам, че чувствата ти към нея не са като тези към Асукаджи, но тя му е сестра, майка на сина ти и си се врекъл пред Еверам да е твоя съпруга. Такива връзки за един достоен мъж са също толкова силни, колкото любовта.

Асъм изглеждаше готов да оспори това, но после издиша бавно и се замисли. Иневера го докосна по здравата ръка.

— Един велик мъж никога не се бои, че жена му ще му открадне славата. Използва подкрепата ѝ, за да увеличи своята слава.

Двайсет и осма глава

Ранна жътва

333 г. СЗ, Есен

Новолуние

Алагаите се стичаха край градските стени в орди, които можеха да уплашат и най-смелите шаруми. Хиляди демони, полски, огнени, каменни, дървесни. Нощното небе гъмжеше от въздушни ядрони, които кръжаха и пищяха пронизително.

Един от каменните демони се дотътри до дърво, а под стъпките му земята се тресеше. Изкорени десетметровия ствол и с лекота откърши излишните клони. Със своеобразната си сопа демонът се насочи към най-близкия защитен стълб, а край него подскачаха цяло стадо полски демони. Отрядите зад балистите се прицелиха и стреляха, но от това разстояние бяха нужни твърде много стрели, за да повалят дори един каменен демон. Не биха могли да го спрат, преди да разбие стълба, а гигантите бяха десетки.

Джардир вдигна копие и нарисува огнена защита във въздуха. Дървото в ръцете на демона избухна в пламъци, а създанието залитна.

— Сключете щитове и напредвайте — извика Джардир, като използваше короната си, за да усили гласа си. — Атакувайте по моя команда. Ще стигнем до каменните демони и ще ги поразим!

Оформи се редица от сключени щитове: защитите им горяха, докато изтикваха алагаите назад.

— Удряйте! — нареди Джардир, когато демоните бяха твърде нагъсто, за да има пропуски. Шарумите отстъпиха едновременно назад и отдръпнаха щитовете си достатъчно, за да забият защитените си оръжия в скупчилите се демони. Лумна магия и бликна гнилоч, ала дисциплинираните воини не направиха пауза дори за миг, за да се насладят на успеха си, а отново затвориха щитовете и продължиха да напредват. Втората редица довърши демоните, прегазени от първата.