Читать «Дневната война» онлайн - страница 410

— Майко… — започна Асъм, но думите не му достигнаха и той просто остана взрян в нея. Хубаво беше да напомни на амбициозния си син, че тя притежава сили, заслужаващи страхопочитание.

Ашия и мендингите не изглеждаха по-малко удивени и това също беше хубаво.

На бойното поле воините се окуражиха от случилото се и удвоиха усилията си да удържат демоните на едно място, макар и непрестанно да прииждаха подкрепления.

Но алагаите също реагираха. Ято въздушни демони се спуснаха от небето право към Иневера, всеки с камък в лапите си. Ашия моментално вдигна лъка и свали един от тях като тлъста гъска. Стрелците на мендингите свалиха още няколко, но не и преди камъни да се понесат към тях. Някой грабна и хвърли Иневера на земята, а съвсем наблизо встрани една от бойниците избухна. Отломки се посипаха като дъжд, но Асъм остана отгоре ѝ и пое по-голямата част от удара.

Когато всичко приключи, половината му лице бе окървавено, а ръката му — счупена, изкривена под неестествен ъгъл. Иневера посегна към него, но синът ѝ се надигна плавно. Хвана китката на счупената си ръка със здравата и завъртя крайника обратно на мястото му, като го остави да виси край тялото си. Болката несъмнено бе чудовищна, но Асъм не показа с нищо какво изпитва — наведе се към майка си и ѝ предложи здравата си ръка, за да се изправи по-лесно.

— Нищо, което не може да почака, Майко. — Посочи с брадичка оттатък стената. — Имаме по-сериозни грижи.

Иневера прие дланта на сина си, но не се отпусна на нея, а стана сама. Завъртя поглед в посоката, в която гледаше и синът ѝ, и окръгли очи. Във външния кръг битката бе в разгара си, още по-страховита бе оттатък външната стена, но всичко бе заблуда.

От мястото си Иневера виждаше това, което Ахман на бойното поле не можеше, макар и тя така да се бе вглъбила в боя едва допреди малко, че като нищо можеше да го пропусне. В буйната пшеница извън града огнените демони горяха прецизно стръкове и оформяха защити с размерите на цели ниви. Скоро символите щяха да се задействат и да дадат на алагаите немислимо преимущество.

Асъм също го разбираше.

— Достойни слуги на Ний, унищожават възможностите ни да се прехраним и едновременно с това се възползват, за да подхранват черната си магия. Нямаме избор, освен да унищожим остатъка от нивите, за да неутрализираме мрежата им.

— Може би — каза Иневера, спомняйки си гадателството си. Погледна Ашия. — Чичо ти трябва да разбере.

Кай’шарум’тингата не се поколеба и за миг, скочи от стената и пренасочи инерцията си в енергично кълбо, от което се изправи тичешком. Втурна се надолу по хълма към външния град и бързо се скри в мрака.

Асъм я изпроводи с поглед.

— Не стига, че пренебрегваш заповедта на Избавителя, като я водиш на стената, но сега я изпращаш и в нощта? Ако алагаите не я докопат, Татко със сигурност ще я убие за неподчинението.