Читать «Дневната война» онлайн - страница 413

Чувстваше се абсолютно непобедим, но виждаше, че лека-полека се изолира от хората си, а демоните го обграждаха. Каменните демони не спираха с артилерията си, а канарите ставаха все повече и по-големи. Рано или късно, някоя щеше да намери целта.

Сам се превърнах в мишена.

С тази мисъл той прибра защитното поле около себе си, вдигна качулката си и се уви плътно в наметалото за невидимост на Лийша, като пристъпи на няколко метра встрани. За собствените му воини нищо не се беше променило, но в аурата на алагаите пролича объркване. За техните сетива просто бе изчезнал.

Той спокойно се върна сред новостроилите се шаруми, които се възползваха от смута сред алагаите.

— Чичо! — извика някой и Джардир видя Ашия, рипнала към него. Беше с черните одежди на шарум, но в мрака разпознаваше аурата ѝ по-ясно дори от лицето ѝ. Един полски демон скочи връз нея, но тя го пое върху щита си и го захвърли от другата си страна, без да се забави. Един огнен демон понечи да изхрачи огън срещу нея, но тя светкавично се отмести и го прониза, докато създанието се готвеше да я порази.

Последваха два дървесни демона. Вече заредена с демонска магия, Ашия само ускори ход и с ръбовете на щита си нанесе няколко силни удара в ставите на дългите крайници на чудовищата. За необученото око всяко движение беше сякаш по шаблон, но Джардир виждаше, че девойката използва шарусахка на дама’тингите и търси слаби точки в телата на противниците си. Накрая откри една в крака на левия демон и го срина на земята с относително лек удар. Едва тогава го прониза смъртоносно.

Тя се завъртя, готова за атаката на другия демон и с лекота я отрази с почти ленив замах с щита в мишницата на създанието. Демонът се препъна назад, а тя напредна спокойно. Аурата ѝ потвърждаваше това, което Джардир вече бе разбрал, наблюдавайки уменията и: беше абсолютно уверена в способността си да убие ядрона, когато пожелае, и се възползваше от възможността да го проучи.

Всеки демон се различаваше от останалите, дори от най-преките си събратя. Всеки се приспособяваше към ловните си полета, а Ала на Еверам бе огромна и разнообразна. Отне ѝ два удара да открие същото средоточие на нерви като у предишния демон, но накрая и този се въргаляше по земята. Тя запомни наученото и покри разстоянието до Джардир с два големи скока.

Джардир се намръщи. Гордостта от дъщерята на обичната му сестра Имисандре бе огромна. Бе ѝ заръчал да се справя два пъти по-добре от своите мъже захвени, но тя ги надминаваше с много повече, дори собствения си баща. Да наблюдава човек елегантните и непогрешими движения на изкуството ѝ, бе, като да чете поема.

Но въпреки всичко неподчинението ѝ бе неприемливо. Иневера несъмнено имаше общо с това, но той не можеше да позволи дори дамаджата толкова открито да не зачита декретите му. Клетата Ашия щеше да се окаже между чука и наковалнята, когато Джардир се принудеше да я даде за пример.

Сграбчи я за ръката, когато тя го достигна, и увеличи полето на короната достатъчно, за да обхване и нея, но — така се надяваше — недостатъчно, за да даде знак за присъствието си на князете алагаи, които и сега го диреха през очите на търтеите си.