Читать «Дневната война» онлайн - страница 413
Питър В. Брет
Чувстваше се абсолютно непобедим, но виждаше, че лека-полека се изолира от хората си, а демоните го обграждаха. Каменните демони не спираха с артилерията си, а канарите ставаха все повече и по-големи. Рано или късно, някоя щеше да намери целта.
С тази мисъл той прибра защитното поле около себе си, вдигна качулката си и се уви плътно в наметалото за невидимост на Лийша, като пристъпи на няколко метра встрани. За собствените му воини нищо не се беше променило, но в аурата на
Той спокойно се върна сред новостроилите се
— Чичо! — извика някой и Джардир видя Ашия, рипнала към него. Беше с черните одежди на
Последваха два дървесни демона. Вече заредена с демонска магия, Ашия само ускори ход и с ръбовете на щита си нанесе няколко силни удара в ставите на дългите крайници на чудовищата. За необученото око всяко движение беше сякаш по шаблон, но Джардир виждаше, че девойката използва
Тя се завъртя, готова за атаката на другия демон и с лекота я отрази с почти ленив замах с щита в мишницата на създанието. Демонът се препъна назад, а тя напредна спокойно. Аурата ѝ потвърждаваше това, което Джардир вече бе разбрал, наблюдавайки уменията и: беше абсолютно уверена в способността си да убие ядрона, когато пожелае, и се възползваше от възможността да го проучи.
Всеки демон се различаваше от останалите, дори от най-преките си събратя. Всеки се приспособяваше към ловните си полета, а Ала на Еверам бе огромна и разнообразна. Отне ѝ два удара да открие същото средоточие на нерви като у предишния демон, но накрая и този се въргаляше по земята. Тя запомни наученото и покри разстоянието до Джардир с два големи скока.
Джардир се намръщи. Гордостта от дъщерята на обичната му сестра Имисандре бе огромна. Бе ѝ заръчал да се справя два пъти по-добре от своите мъже
Но въпреки всичко неподчинението ѝ бе неприемливо. Иневера несъмнено имаше общо с това, но той не можеше да позволи дори
Сграбчи я за ръката, когато тя го достигна, и увеличи полето на короната достатъчно, за да обхване и нея, но — така се надяваше — недостатъчно, за да даде знак за присъствието си на князете