Читать «Дневната война» онлайн - страница 409

Шарумите сключиха щитове, но не бяха в идеална позиция да удържат. Демоните им се нахвърлиха свирепо, като част от тях се заеха да ги обкръжават, а други се скриха в нощта, за да нападнат невнимателните от засада. Огнените храчки се плискаха в щитовете и започваха пожари, които бързо се разраснаха от само себе си.

Каменният демон стрелец отново започна да копае, а още няколко от другите се надигнаха със свои собствени канари.

Иневера никога не беше виждала сражение с такива мащаби. Шарумите се биеха добре, но дори за Иневера беше очевидно, че алагаите се сражават с необичайно лукавство, удряха на неочаквани места и лека-полека отслабваха защитната мрежа, за да напреднат към вътрешния град. Нямаше да могат да влязат, но щяха да посипят града с огън и унищожение. Пожарите и срутените сгради убиваха също толкова успешно, колкото ноктите на алагаите.

В града шарумите се биеха за живота си. Каменните демони от време на време ги замерваха с огромни късове скала, за да ги разпръснат и да дадат възможност на полските и огнените демони да проникнат сред пролуките в строя им. Повечето от мъжете бяха бронирани, но това нямаше особено значение срещу канари и огнени храчки. Отгоре кръжаха въздушни демони и хвърляха камъни отвисоко. Не бяха толкова точни, колкото каменните демони, но набезите им причиняваха неразбории сред хората долу и това вредеше повече от директните попадения.

Мендингите не можеха да рискуват да стрелят направо по демоните, вкопчени в смъртна схватка с шарумите, затова се съсредоточиха върху каменните великани. Появеше ли се някой с канара, веднага бе улучван от копия или катапултирани защитени камъни. Няколко от демоните загинаха на място, а други пропуснаха целите си.

Един чудовищен демон обаче успя да се добере достатъчно близо до портите на града, за да може да хвърли канарата си по тях, и несъмнено щеше да ги разбие. Нямаше да позволи на демоните да влязат, но щеше да избие мнозина около пристройката до портите и да посее страх в сърцата на мъже, които имаха нужда от храброст. От дебелата броня на демона стърчаха големи копия, но той се движеше целенасочено и неуморно.

— Брадати Еверам — изпъшка Асъм.

Иневера пренебрегна възклицанието и извади от робата си фината лакътна кост от мисловния демон, убит от Ахман. Обвита в електрум, за нейния защитен взор костта сияеше ярко. Посочи канарата на каменния демон с импровизирания си жезъл и раздвижи пръсти по защитите по него. Задейства огнени и ударни защити и изпрати заряда към канарата.

Заклинанието приличаше на светулка от зелените земи, докато се носеше към целта, но когато улучи, последва експлозия, която озари нощта, и всички наблизо усетиха с лицата си топлинната вълна — канарата се превърна в облак прах.

Изумени погледи се обърнаха към Иневера, а тя посочи жезъла си към самия каменен демон. Припукващата точица светлина отново се взриви, когато докосна чудовището, събори го на земята и заби големите стрели в бронята му още по-дълбоко. Създанието падна по гръб и не помръдна. Гръдният му кош димеше.