Читать «Дневната война» онлайн - страница 412

Първото им реално изпитание дойде в лицето на лес от дървесни демони, подхванали огромни тояги. Макар и не масивните дървета, които носеха каменните демони, оръжията им бяха по-високи от човек, а простото дърво можеше да стори това, което алагайските нокти не можеха — да разбие щитовете и редиците на мъжете пред себе си.

Джардир се съсредоточи, преди демоните да успеят да се възползват от пробивите си, и разшири влиянието на короната си отвъд периметъра на воините. Демоните спряха. Вдигна копието си и нарисува няколко огнени защити във въздуха, като изпепели дървесните демони — след това се хвърли напред, а короната му възпираше по-слабите демони, докато не стигна до най-близкия каменен демон. Прибра защитното поле, за да може да се доближи достатъчно и да скочи три метра във въздуха, а след това заби Копието на Каджи в гърдите на чудовището. Магията изпълни запасите на оръжието и запулсира нагоре по ръката му.

Отблъсна се с ритник от падащия ядрон и се приземи на свободно местенце на около шест метра встрани. Демоните му се нахвърлиха от всички страни, но атаките им не намираха никакви слаби точки в защитното му поле — самият той атакуваше безнаказано. Няколко демона паднаха под ударите на копието му, но също толкова бяха унищожени от защитите, които той рисуваше. Огнените демони се пръскаха, когато той замразяваше огнените им храчки още в коремите, а дървесните демони търчаха бясно навред, пламнали като факли. Ударните защити отблъскваха демоните встрани и назад с десетки.

Продължаваха обаче да настъпват, редиците им също тъй гъсти както в началото. Сега всеки демон на бойното поле се бе съсредоточил върху него. Той отново увеличи полето на короната си, за да се присъедини отново към хората си, но това само го направи ясно отличима мишена. Един от каменните демони запокити канара по него.

Джардир отскочи и избягна тежкия удар, но в същия миг го улучи друг камък, хвърлен от небето. Той пое удара и използва инерцията си, за да се изтърколи по-далеч, без да пуска копието си — призова магията в него, за да се излекува. Не получи и секунда отдих: скали като пъпеши заваляха край него.

Но колкото и да бяха бързи камъните, Джардир бе по-бърз и ги избягваше като сапунени мехури. Но докато се справяше с обстрела отгоре, каменните и дървесните демони продължаваха да го замерят с каквото им попадне в лапите: камъни, дървета, дори неколцина от собствените му хора. Въздушните демони отскачаха от защитното му поле и се свличаха на земята, където шарумите ги довършваха, преди създанията отново да полетят. Един от въздушните демони спря във въздуха на ръба на защитното поле на Джардир и изрева, а от зъбатата му човка полетя мълния.

Енергията премина през полето с рязък гръм, но Джардир можеше да види същината ѝ и не се побоя. Вдигна копието напряко на тялото си и пое енергията. Оръжието започна да пари, ала Джардир веднага насочи мълнията обратно към създанието и го свали.