Читать «Дневната война» онлайн - страница 408

Шарумите мендинги, които пазеха пристройката пред портата, зажужаха оживено, когато тримата наближиха. Миг по-късно се показа един кай’шарум, препречи им пътя и се поклони дълбоко.

— Извинявам се, дамаджа, но…

Асъм действа мигновено, преди мъжът да успее да се изправи, хвана брадичката му здраво в едната си ръка и го преметна през себе си. Нещо рязко изхрущя и мъжът се стовари на земята мъртъв.

— Някой друг иска ли да попречи на дамаджата?

Останалите шаруми паднаха на колене и притиснаха чела в павираната улица. След миг един строеви офицер с червен воал се надигна и ги придружи до стената.

Племето мендинг бе третото най-голямо от всички племена в Красия, не на последно място заради майсторството си в управлението на бойни машини и далекобойни оръжия, които ги пазеха от близкия бой, в който се въвличаха другите шаруми. Бяха много повече инженери и стрелци, отколкото воини, но охраняваха стените на вътрешния и външния град със стоманения взор на добре обучени убийци.

Дара на Еверам бе построен на хълм, а вътрешният град се намираше на върха му. Дворецът на Ахман бе най-високата точка, но дори ниската стена на вътрешния град предоставяше впечатляваща гледка на околността. Докато слънцето залязваше, земите започнаха да мъждукат от защитени светлини и огледално разположени огньове, за да виждат шарумите по-лесно врага.

И както всички се опасяваха, врагът пристигна с трясък. Черепният трон защитаваше голяма част от земята оттатък стените, но по незащитените късчета земя на външния град огромни каменни демони — по-големи от всичко, което Иневера бе виждала някога — се надигнаха високо над воините, събрани, за да ги овладеят. В краката им се трупаха полски и огнени демони и пълнеха всеки метър открита земя с люспести брони и ярки огнени езичета.

Кай’шарумите на мендинг дадоха начало на атаката. Зорките мерачи гледаха през лещите, качени на триножници, и подвикваха на стрелците зад балистите и катапултите, които настройваха обтяжките на оръжията си. Започнаха да стрелят. Огромните копия на балистите се извиха във въздуха и мощните им защити пробиваха дори дебелата броня на каменните демони. Катапултите не използваха големи камъни, за да не дават амуниции на врага, а вместо това мятаха малки защитени скали, които разпръскваха демоните със стотици малки експлозии.

Сториха тежки поражения, както и отрядите от стрелци в помощ на пехотата. Алагаите запищяха и за миг човеците имаха преимущество.

След това обаче каменните започнаха да копаят, пренебрегвайки по-дребните демони, които просто разпиляваха встрани, когато им пречеха. От броните на няколко от тях стърчаха големи копия, но нито един не бе убит. Бързо се скриха под земята, в безопасност от стрелбата на мендингите, макар мъжете да продължаваха да зареждат.

Отрядите успяха да стрелят още веднъж и изтребиха няколко десетки от по-малките демони, но тогава първият от каменните демони под земята се подаде, хванал едра канара. По чудовището се посипаха стрели като водни капки, но наглед му вредяха също толкова малко — демонът се засили назад и строши с хвърлената скала един от защитните стълбове пред себе си, като отслаби мрежата. Полските демони се спуснаха в процепа между защитите с кошмарна скорост.