Читать «Дневната война» онлайн - страница 407

— Какво има сега, Майко? — Асъм я гледаше ядосан, когато влезе, а Ашия я следваше. — Не понесох ли достатъчно унижения?

Иневера изгледа сина си тъжно.

Единствено амбицията му засенчва потенциала, бяха предрекли заровете преди осемнайсет години, окъпани в родилната му кръв. Иневера знаеше, че ще е могъщ, но и че трябва да внимава с него.

— Със съпругата ти ще обходим стените по време на битката, сине мой — рече тя. — Каня те да дойдеш с нас.

Асъм я изгледа, сякаш се канеше да избяга от капан.

— Татко не е ли наредил съпругите си и дама’тингите също да останат под земята?

Иневера сви рамене.

— Може би, но кой би ни спрял?

— Аз бих — отвърна Асъм.

Иневера кимна.

— Или може да ме последваш… за моя лична безопасност. Баща ти със сигурност ще ти го прости.

Асъм се обърна към Асукаджи.

— Само ти, сине мой — каза Иневера.

Двамата обърнаха отново глави към нея, а недоверието си личеше ясно в лицата им.

— Ахман няма да разтрогне брака ти, Асъм. Все още не. Искам да вървя редом със сина си и снаха си, докато Алагай Ка се разхожда в нощта. — Погледна Асукаджи и малкия Каджи. — Докато ни няма, племенникът ми несъмнено ще защитава внука ми като свое дете.

Асъм стисна челюсти за миг, но Асукаджи постави ръка на рамото му.

— Всичко е наред, братовчеде. Върви. — След това прошепна нещо, което Иневера също долови с изострените си от магия сетива. — Ще пазя сина ни, докато се върнеш.

Целуна Асъм толкова нежно, че Иневера я заболя сърцето и за двамата, но зад нея Ашия се размърда: триъгълникът имаше три страни.

Погледна към внука си. И клетият Каджи по средата.

До стената на вътрешния град вървяха в мълчание. Иневера носеше непрозрачна роба от бяла коприна, много подобна на някогашните ѝ одежди на дама’тинга, макар че бе отметнала качулката назад, а булото ѝ бе почти прозрачно. Защитените златни монети стопляха челото ѝ, а се беше и окичила с множество бижута, не всички от тях — за украса. Робата ѝ блещукаше от защити за невидимост, пришити с конец от електрум. Бяха откраднати от тези на господарката Лийша по наметалото на Ахман, но дори да знаеше, че Черепният трон ще спре алагаите на стените, допълнителната сигурност от наметалото ѝ я успокояваше.

Вземи силата ѝ и я направи своя, бе казала Манвах и Иневера безмълвно благодари на майка си за поредния урок. Би било крайно глупаво да се отрече от ползите на тази магия само защото презираше източника.

Но дори без тях по одеждите си и без мрежата на Черепния трон Иневера се чувстваше закриляна, стига Ашия да бе до нея. Енкидо ѝ каза преди няколко седмици, че не би могъл да се гордее повече с бойните умения на момичето, дори да му е била дъщеря.

Родена за шарусахк, бе казал с ловките си пръсти.

На едното си рамо Ашия носеше късо копие за мушкане заедно с малък колчан. В лявата си ръка, там, където пристягаше кръглия си щит, сега стискаше къс лък. Оръжията бяха подсилени със защитено злато и ивици хора. Бронята под черната ѝ роба бе неунищожимо защитено стъкло, оформено по фигурата ѝ, вместо да я скрива. Изражението на Асъм, докато наблюдаваше жена си, бе неразгадаемо.