Читать «Дневната война» онлайн - страница 407
Питър В. Брет
— Какво има сега, Майко? — Асъм я гледаше ядосан, когато влезе, а Ашия я следваше. — Не понесох ли достатъчно унижения?
Иневера изгледа сина си тъжно.
— Със съпругата ти ще обходим стените по време на битката, сине мой — рече тя. — Каня те да дойдеш с нас.
Асъм я изгледа, сякаш се канеше да избяга от капан.
— Татко не е ли наредил съпругите си и
Иневера сви рамене.
— Може би, но кой би ни спрял?
— Аз бих — отвърна Асъм.
Иневера кимна.
— Или може да ме последваш… за моя лична безопасност. Баща ти със сигурност ще ти го прости.
Асъм се обърна към Асукаджи.
— Само ти, сине мой — каза Иневера.
Двамата обърнаха отново глави към нея, а недоверието си личеше ясно в лицата им.
— Ахман няма да разтрогне брака ти, Асъм. Все още не. Искам да вървя редом със сина си и снаха си, докато Алагай Ка се разхожда в нощта. — Погледна Асукаджи и малкия Каджи. — Докато ни няма, племенникът ми несъмнено ще защитава внука ми като свое дете.
Асъм стисна челюсти за миг, но Асукаджи постави ръка на рамото му.
— Всичко е наред, братовчеде. Върви. — След това прошепна нещо, което Иневера също долови с изострените си от магия сетива. — Ще пазя сина ни, докато се върнеш.
Целуна Асъм толкова нежно, че Иневера я заболя сърцето и за двамата, но зад нея Ашия се размърда: триъгълникът имаше три страни.
Погледна към внука си.
До стената на вътрешния град вървяха в мълчание. Иневера носеше непрозрачна роба от бяла коприна, много подобна на някогашните ѝ одежди на
Но дори без тях по одеждите си и без мрежата на Черепния трон Иневера се чувстваше закриляна, стига Ашия да бе до нея. Енкидо ѝ каза преди няколко седмици, че не би могъл да се гордее повече с бойните умения на момичето, дори да му е била дъщеря.
На едното си рамо Ашия носеше късо копие за мушкане заедно с малък колчан. В лявата си ръка, там, където пристягаше кръглия си щит, сега стискаше къс лък. Оръжията бяха подсилени със защитено злато и ивици