Читать «Дневната война» онлайн - страница 406

Обхвана с едно движение на копието си всички зеленоземци.

— Носите вериги, защото воините ми не вярват, че ви интересува всичко това. Мислят, че няма да се биете дори за себе си, затова искат да ви приковат към земята на пътя на алагаите. — Посочи обратно към стените на вътрешния град. — Но зад онези стени не са само нашите жени и деца! Предложил съм закрилата си на всички, които не могат да се бият, на вашите жени и деца. Почти не се побират и не им е лесно, но докато удържим стените, те са в безопасност.

Усети промяна в духа на мъжете и се зае да я продължи, като вдигна копието високо и го накара да засияе.

— Аз ще изляза в нощта, за да се сражавам за вашия народ! Искам същото от вас, но ако нямате сърца за това, тази нощ сте ми безполезни!

Посочи с копието към средата на върволицата и то се разгоря още по-ярко — мъжете се отместиха в двете посоки, уплашени от гледката. Между тях се разкри парче верига. Джардир изрисува защити с острието и от копието излетя енергиен заряд и строши веригата.

— Стойте или бягайте — извика, — но помнете, че сте мъже, а не псета!

Страхът и съмнението в сърцата на мъжете бяха преминали в страхопочитание, а мнозина паднаха на колене. Шанджат на черния си жребец до Джардир вдигна собственото си копие.

— Избавителя!

Останалите шаруми подеха възгласа, последвани от чините на колене, а след това и от всички останали. С всяко повторение вдигаха високо копията си и викът им се разнесе навред в нощта.

— Това са гласовете на мъже! — избумтя Джардир. — Слугите на Ний ще ви чуят и ще се свият от страх!

Върна се в седлото си и пришпори коня към стените, следван от Копията на Избавителя и стотици ревящи чини.

— Еверам да ме вземе — мърмореше Керан от върха на стената, докато наблюдаваше напредъка на шарумите. — Новолунието дойде, а аз стоя безполезен.

— Нищо подобно — успокои го Абан. — Избавителя има нужда от ковачниците и стъкларниците си защитени, за да може да продължи да въоръжава хората си след Новолунието. Може и тук да се стигне до сражения.

Керан поклати глава.

— Добре си сторил, като си се скрил, кхафит. Тук няма тактическо преимущество, няма причина алагаите да изпробват защитите ти. А стените — и той тропна с копието си — са по-силни от тези на вътрешния град. Занаятчиите… са в безопасност.

Произнесе думата „занаятчии“, сякаш се опитваше да я изплюе.

— Сам каза, че мъжете не са готови — рече Абан, — нито пък ти. С нов крак си едва от две седмици.

— Казах, че мъжете още не са напълно готови, нито пък аз. Но с моите сто сме все още много по-подготвени от воините там.

— С твоите сто ли?

Керан го погледна и Абан си спомни колко брутално се бе отнасял мъжът с него в шараджа. Изчака търпеливо и се наслади на Керан, така обезсилен.

— Стоте на Абан.

Абан кимна и погледна бойното поле за последно, преди да остави Керан да командва, и се прибра на сигурно в подземния дворец, който се разрастваше под тантурестото здание в средата на двора му.

Иневера откри Асъм и Асукаджи в личните им покои в подземния дворец на Ахман. Двамата си играеха с невръстния син на Асъм, Каджи.