Читать «Дневната война» онлайн - страница 405

Обучените и опитни шаруми излъчваха увереност и вяра, готови да се сражават и да умрат в лапите на алагаите, както им се полагаше в името на честта. Вярата им му даваше сила, както и това, че Иневера бе подсигурила безопасността на вътрешния град. Нямаше значение какво ще се случи, народът му щеше да оцелее.

Заедно с Джаян и Копията на Избавителя той пое на кон към стените на външния град, където Иневера бе предрекла, че сраженията ще са най-ожесточени. Не успя да прецени къде ще нападнат първо, но многото възможни бъдещи развои водеха до едно и също поле, осеяно с мъртви. Джардир се молеше да не пада право в някоя клопка.

Наблизо изплющя камшик: дълга върволица от чини вървеше към стените. Бяха стотици, леко въоръжени със защитени копия и щитове, но не ги носеха с увереност. Всички бяха оковани едни за други с дълги вериги и страхът им се усещаше почти с кожата. Тези мъже вървяха примирено към смъртта си, ужасени от самотния път. Мнозина нямаше да имат смелостта дори да се бият. Щяха да се разпаднат пред алагаите като вода, плисната върху камък.

Джардир спря и останалите спряха с него.

— Кои са онези мъже?

— Чини, които са се опитали да се скрият от зова към алагай’шарак или са се посрамили в нощта — отвърна Джаян. — Ще бъдат приковани като ний’шаруми, а веригите им ще бъдат заковани на място в земята. Ако няма да се бият за чест, нека се бият за живота си.

— Спрете! — извика Джардир на шарумите край върволицата от чини. Всички погледи се обърнаха към Джардир, докато той скочи леко от коня си, така че да го видят всички. Погледна към осъдените.

— Пастирите ви са ви излъгали! — провикна се той, извличайки сила от короната си, за да разнесе гласа си надалеч в привечерта. — Още от младенци сте закърмени с думите, че алагаите са Напаст, изпратена от Създателя, за да накаже човек за греховете му. Казват ви, че го заслужавате, че нямате избор, освен да се криете и да чакате прошка и изкупление.

Той обзря мъжете, позволи им да видят очите му.

— Но Еверам обича децата Си и никога не би ни проклел така. Алагаите са Напаст, ала са изпратени от Ний, от Врага, а изкуплението не застига оногова, който се крие и спотайва! Застига тези, които продължават борбата и се борят с децата на Ний на Неговата Ала дори докато Той се бори с Нея.

Преди месец подобни слова биха му се сторили безсмислени за тези мъже, но сега виждаше в сърцата им и знаеше, че са уморени да носят вината за алагаите, да им казва, че изгубените домове и близки са наказания, които сами са си заслужили. Искаха да вярват, ала хората му ги бяха прекършили също толкова свирепо, колкото и алагаите. Биха дали всичко да са мъжете, които някога са били.

— Виждали сте как хората ми се бият с алагаите — продължи Джардир. — Знаете, че е възможно. Имат опит, да, но имат и кураж. Кураж не заради копията си, а защото знаят, че се сражават за нещо по-голямо от себе си. Сражават се за майките и съпругите си, сестрите си, дъщерите си, невръстните си синове. За старците и болните.