Читать «Дневната война» онлайн - страница 404

— Вървете! — Той плесна с ръце и мъжете заизлизаха. — Ашан — и дамаджият се спря. Джардир слезе от подиума, последва го и Иневера.

Ашан беше до Джардир през последните двайсет и пет години, неотклонно на негова страна, докато Джардир изкачваше стъпалата на красианското общество. Дамаджият бе женен за най-голямата му сестра и с Джардир имаха деца с обща кръв. Нямаше причина да се съмнява в отдадеността му, но Джардир активира силите на короната си не само за да прочете повърхностно аурата му, но и за да прозре дълбоко в духа му.

В сърцето на приятеля си видя, че доверието на Джардир не бе напразно. Ашан не търсеше власт заради властта и наистина вярваше, за разлика от много други дамаджи, че Джардир е Избавителя, изпратен от Еверам, за да претвори света. Не се радваше от пътя на Ашия, но оставаше напълно верен.

— Братко — рече Джардир и сложи ръце на раменете му. — Ако загина довечера, трябва да седнеш на Черепния трон.

Ашан грейна от изненада, а Иневера остана равнодушна, чакаше Джардир да приключи с думите.

— Не се колебай — рече Джардир. — Обяви се за андрах и отведи Алеверак под стража. Убий останалите дамаджи, преди да могат да замислят нещо. — Вгледа се в очите му. — Преди да могат да убият синовете ми.

Ашан кимна.

— А след това?

— Копието на Каджи ще отиде при Джаян — рече Джардир, — но ще задържиш короната и трона, докато дамаджата обяви наследника ми.

Аурата на Ашан побеля от шок, последван бързо от презрение, когато обърна вниманието си към Иневера — тя пък грееше топло от одобрение.

— Ще откажеш на първородния си син и ще позволиш на една жена да реши съдбата на народа ни?

Джардир кимна.

— Тя самата избра мен, Ашан. Знаем, че Джаян още не е достоен, а може и никога да не е.

— Ами Асъм? — попита Ашан. — Обичам втория ти син като свой и го обучаваме от невръстен за андрах. Защо аз да седна на Трона, а не той?

— Вгледах се в сърцето на Асъм, братко. Не е по-подготвен от Джаян, а ако го поставя над брат му, по улиците ще се лее кръв. Имам петдесет и двама синове, но повечето още са в бидотата си или току-що са излезли от тях. Може да минат години, преди да стане ясен достойният.

Той стисна леко длани и усети мъчителното физическо усилие на Ашан да не извика от болка. Аурата му я показваше, но не и той.

— За доброто на народа ни ще защитиш моята дживах ка и ще ѝ се подчиниш в това или ще те открия в Отвъдното и ще си събера дълговете.

Аурата на Ашан се сви за миг, но след това се разрасна от решителност.

— Няма да е нужно, Избавителю. Ако паднеш в бой, ще се случи, както повеляваш. — Вдигна брадичка. — Но не падай… братко.

Джардир се засмя и го прегърна.

— Ако падна, ще е заедно с Алагай Ка.

— В лапите на алагаи! — изреваха воините, възглас, който несъмнено бе достигнал до самия Рай.

Джардир огледа събралото се множество с гордост, докато Ашан водеше останалите дамаджи в благословиите. Слънцето залязваше и макар че щеше да се мине още време, преди да се покажат алагаите, от земята вече се надигаше магическа мъглица и сетивата му оживяваха.