Читать «Дневната война» онлайн - страница 403

Всички заговориха едновременно. Джардир отново тропна с копието си.

— Прости ни, Избавителю — рече дамаджи Алеверак. — Джаян се справя добре със задълженията на Шарум Ка и не искаме да показваме неуважение, но в Шарак Ка не бива ли да ни води Шар’Дама Ка?

Джардир кимна.

— Ще стоя до сина си толкова дълго, колкото ми е възможно, но когато князете на Ний се покажат, трябва да съм свободен да действам.

— А каква ще е нашата роля? — попита Асъм.

Джардир завъртя очи към сина си — под привидното му спокойствие кипеше гняв.

— Даматите ще се молят за благословията на Еверам в идващата битка. Това не е малко, сине. — Веднага усети, че за Асъм молитвите не значат нищо с демони пред портите, но се надяваше синът му да има благоразумието да не се обажда.

Асъм обаче не се отказваше лесно.

— Защо даматите изучават шарусахк, Татко?

— Моля? — Джардир не разбираше.

— Откакто мога да ходя, се упражнявам във формите на шарукин. Не знам някой дама или шарум да може да ми се опре.

Джаян изсумтя.

— Перчиш се, защото никога не си срещал истински противник. Ще видиш, че алагаите са много по-сериозни противници от въздуха в Шарик Хора.

Асъм се обърна към по-големия си брат и го презря открито:

— Застани срещу мен тогава, велики убиецо на алагаи, и ще видим.

Джаян изръмжа и пристъпи напред.

— Нищо такова няма да правите! — извика Джардир и отново изтропа мощно с копието си. Бе забранил на всичките си синове да се бият, дори на шега, и далновидността на този декрет бе очевидна в момента. По аурите им личеше, че Джаян и Асъм биха се избили по пътя към Черепния трон. — Синовете ми няма да се шамаросват като ний’шаруми, наредени за каша!

Асъм се обърна към баща си и се поклони.

— Слушам и се подчинявам, Татко, но още не си отвърнал на въпроса ми. Забранено ми е да се бия с брат си. Забранено ми се да се бия с алагаите. Отменил си титлата андрах, така че няма нужда да се бия с дамаджи за нея. Защо всеки ден от живота си усвоявам и усъвършенствам бойни техники, ако трябва да бездействам, докато Алагай Ка се разхожда по Ала?

Джардир се поколеба. Не можеше да контрира с нищо. Молитвите нямаше да помогнат на никого довечера. Но дамаджите и даматите не бяха просто духовни предводители на хората си, а и светски. Духовниците бяха майстори на шарусахк, но с изключение на Ашан никога не се бяха изправяли срещу алагаите, така че не биха помогнали в предстоящото сражение.

— Има мъдрост в думите ти — призна Джардир, — но и Джаян е прав, че даматите не са били подготвяни за срещи с алагаите, а ти самият бе казал, че сега не е времето да изпробваме неопитни воини в алагай’шарак. — Гласът му стана по-дълбок и той бавно оформи дъга с копието си, сочейки всеки от мъжете в бяло поред. — Даматите ще благословят всеки от събралите се воини, а след това ще отидат в Подземния дворец.

Асъм не даде знак, докато се покланяше, изпънал гръб, но аурата му кипеше от ярост, а тази на Джаян танцуваше от радост. Джардир вече съжаляваше за решението си, но не можеше да го отмени, ако ще и да извреше цялата бездна на Ний.