Читать «Дневната война» онлайн - страница 403
Питър В. Брет
Всички заговориха едновременно. Джардир отново тропна с копието си.
— Прости ни, Избавителю — рече
Джардир кимна.
— Ще стоя до сина си толкова дълго, колкото ми е възможно, но когато князете на Ний се покажат, трябва да съм свободен да действам.
— А каква ще е нашата роля? — попита Асъм.
Джардир завъртя очи към сина си — под привидното му спокойствие кипеше гняв.
—
Асъм обаче не се отказваше лесно.
— Защо
— Моля? — Джардир не разбираше.
— Откакто мога да ходя, се упражнявам във формите на
Джаян изсумтя.
— Перчиш се, защото никога не си срещал истински противник. Ще видиш, че
Асъм се обърна към по-големия си брат и го презря открито:
— Застани срещу мен тогава, велики убиецо на
Джаян изръмжа и пристъпи напред.
— Нищо такова няма да правите! — извика Джардир и отново изтропа мощно с копието си. Бе забранил на всичките си синове да се бият, дори на шега, и далновидността на този декрет бе очевидна в момента. По аурите им личеше, че Джаян и Асъм биха се избили по пътя към Черепния трон. — Синовете ми няма да се шамаросват като
Асъм се обърна към баща си и се поклони.
— Слушам и се подчинявам, Татко, но още не си отвърнал на въпроса ми. Забранено ми е да се бия с брат си. Забранено ми се да се бия с
Джардир се поколеба. Не можеше да контрира с нищо. Молитвите нямаше да помогнат на никого довечера. Но
— Има мъдрост в думите ти — призна Джардир, — но и Джаян е прав, че
Асъм не даде знак, докато се покланяше, изпънал гръб, но аурата му кипеше от ярост, а тази на Джаян танцуваше от радост. Джардир вече съжаляваше за решението си, но не можеше да го отмени, ако ще и да извреше цялата бездна на Ний.