Читать «Дневната война» онлайн - страница 402

Иневера още няколко мига не продума, а аурата ѝ така се бунтуваше, че не можеше изобщо да прецени какъв ще е отговорът ѝ. Но после отново се успокои.

— Родителите ми са живи и са в Дара на Еверам. За мен са източник и на гордост, и на срам и се боя за тях, ако връзката ми с тях бъде разкрита. — Тя му се поклони. — Грешка бе да пазя това от теб, любими. Извинявам се.

Джардир кимна.

— Приемам, но при едно условие.

Иневера повдигна вежда.

— Искам да се запозная с тях.

— Не мисля, че това е мъдро, съпруже — рече Иневера. — Биха били в опасност…

— Аз съм Шар’Дама Ка — отвърна Джардир. — Имам стотици роднини. Мислиш ли, че не мога да ги защитя?

— Не и без да им струваш простичкия живот в момента, далеч от дворцовите интриги.

Джардир се засмя.

— Може да сториш така, че племенничките ми да станат шаруми, но не можеш да измислиш как да се срещна с роднините ти, без да ме види никой? И двамата знаем, че би намерила начин, стига да искаш.

Иневера продължаваше да го гледа с недоверие.

— А ако не искам?

Джардир вдигна рамене.

— Тогава ще знам, че в очите ти съм на трето място, а не втори след Еверам, както твърдиш.

Завесите още бяха спуснати, когато съветниците влязоха в тронната зала. Няколко маслени лампи излъчваха слаба изкуствена светлина и запазваха коронния взор на Джардир, докато оглеждаше Джаян и дванайсетте си дамаджи. До всеки от предводителите на племената се намираха вторите му синове, а в случая на Ашан — племенникът му. С изключение на Асъм и Асукаджи, които бяха на по осемнайсет, всички бяха на по петнайсет години. Не бяха съвсем деца, но не бяха и мъже, още в белите бидота на ний’дамати: ивица бял плат, преметнат през рамо.

По аурите на дамаджите още личеше, че гледат с неприязън на момчетата, изместили техните собствени наследници. Предводителството на едно племе не бе отявлено наследствено както в зелените земи, но на практика така се случваше, тъй като братята, синовете и племенниците на дамаджите притежаваха всяко преимущество.

Нещо повече, Джардир виждаше нишките, които привързваха мъже към него като конци от вретено. Обикновените шаруми и дамати може би наистина вярваха, че Джардир е божество, но дамаджите му служеха от страх.

Ако умра довечера, синовете ми ще загинат в мига, когато се узнае. Джаян може би щеше да запази белия тюрбан, а Ашан щеше да защити Асукаджи и Асъм, но останалите дамаджи щяха да избият синовете му. Алеверак нямаше да наруши обета си да не наранява Маджи, но този обет си имаше изключение, което и двамата разбираха добре. Старецът щеше да изпие отрова, за да може един от синовете му да извърши делото.

Дамаджите говореха помежду си, ала Джардир тропна с копието си и те се смълчаха.

— Новолунието е при нас, дамаджи. Алагай Ка и князете му ще се надигнат довечера, за да изпитат народа ни така, както не се е случвало още от Завръщането. — У неколцина видя страх, у други — съмнение. Повечето обаче запазиха самоконтрола от годините си медитация. — Джаян — Джардир погледна момчето и видя в аурата му нетърпение, вълнение и надежда да се докаже — ще води шарумите.