Читать «Дневната война» онлайн - страница 401
Питър В. Брет
Иневера отвори уста, за да отвърне, но Джардир докосна устните ѝ с пръст.
— Ти си Невястата на Еверам, съпруго, а сякаш само аз имам вяра. Не само в Създателя, а и в Децата Му.
—
Аурата му го наричаше смел глупак.
— Създателя помага — повтори Джардир. — Смяташ ли, че по случайност открихме свещения метал на Каджи точно преди най-голямото изпитание във властването ми? Не се бием сами с Ний, дори Той да не поразява
Иневера не продължи спора, но оставаше неубедена.
— Майка ти плетачка на кошници ли е била? — попита той, опитвайки се да смени темата. — Мислех, че е
Аурата на Иневера изведнъж лудна. Разгоряха се шок, страх, тайни. Достатъчно бе, за да го изпълни с въпроси, но не и за да има отговори. Той се зачуди дали четенето на
— Никога не говориш за семейството си — продължи той.
Иневера отчаяно търсеше вътрешно как да избегне въпроса и да смени темата. Миришеше на приклещено животно, което искаше да избяга, вместо да се бие. Гръдният ѝ кош се надигна и отпусна няколко пъти и из аурата ѝ се разля ведрина.
— Повечето
Беше удивително. Всяка от думите ѝ бе истина, но аурата ѝ ги отчиташе като лъжи.
— Ти обаче не си прекъснала контакт.
Иневера се усмихна — беше отработила тази разсейваща тактика, докато отново възстанови спокойствието си. Чудеше се колко ли знае той, дали я е наблюдавал. Внимателно подбираше думите си, така че да не разкрие нищо, което не иска.
Джардир се уморяваше от тази игра.
—
Тонът му беше рязък и той забеляза как тя с радост се възползва от това, използвайки извинението да се ядоса като начин да избегне темата. Сключи вежди в гръмоносен облак, който бе овладяла до съвършенство.
Той се усмихна.
— Спри и с това.
Пристъпи към нея и я прегърна. Тя се скова и слабо се възпротиви, когато Джардир я придърпа до себе си.
— Обичаш ли ме,
— Разбира се, съпруже — отвърна Иневера без никакво колебание.
— А вярваш ли ми?
Аурата ѝ трепна, последва миниатюрна пауза.
— Да. — Не бе точно лъжа, но не беше съвсем и истина.
— Не знам какви тайни криеш относно семейството си — рече Джардир, — но виждам, че е така, и това не прави чест на никого от двама ни. — Иневера се отдръпна и се опита да каже нещо, но той само поклати глава. — Когато се оженихме, съюзът не беше само между нас. Твоето семейство стана мое, моето — твое. Каквото и да е то, имам право да зная.