Читать «Дневната война» онлайн - страница 401

Иневера отвори уста, за да отвърне, но Джардир докосна устните ѝ с пръст.

— Ти си Невястата на Еверам, съпруго, а сякаш само аз имам вяра. Не само в Създателя, а и в Децата Му.

— Вярата не помага да си изплетеш кошниците, казваше майка ми — възрази Иневера. — Създателя помага на оногова, който си го заслужи.

Аурата му го наричаше смел глупак.

— Създателя помага — повтори Джардир. — Смяташ ли, че по случайност открихме свещения метал на Каджи точно преди най-голямото изпитание във властването ми? Не се бием сами с Ний, дори Той да не поразява алагаите със собствената Си десница. И ако ще избавя този свят, трябва да вярвам, че въпреки различията ни никой — мъж, жена или дете — не иска светът да падне в лапите на алагаите.

Иневера не продължи спора, но оставаше неубедена.

— Майка ти плетачка на кошници ли е била? — попита той, опитвайки се да смени темата. — Мислех, че е дама’тинга.

Аурата на Иневера изведнъж лудна. Разгоряха се шок, страх, тайни. Достатъчно бе, за да го изпълни с въпроси, но не и за да има отговори. Той се зачуди дали четенето на алагай хората за нея бе същото.

— Никога не говориш за семейството си — продължи той.

Иневера отчаяно търсеше вътрешно как да избегне въпроса и да смени темата. Миришеше на приклещено животно, което искаше да избяга, вместо да се бие. Гръдният ѝ кош се надигна и отпусна няколко пъти и из аурата ѝ се разля ведрина.

— Повечето дама’тинги са дъщери на ордена ни — отвърна тя. — Малко от тях са призовани от заровете на Хану Паш. Прекъсваме всички контакти със семействата си, когато ни отведат, а те не знаят какво се случва с нас.

Беше удивително. Всяка от думите ѝ бе истина, но аурата ѝ ги отчиташе като лъжи.

— Ти обаче не си прекъснала контакт.

Иневера се усмихна — беше отработила тази разсейваща тактика, докато отново възстанови спокойствието си. Чудеше се колко ли знае той, дали я е наблюдавал. Внимателно подбираше думите си, така че да не разкрие нищо, което не иска.

Джардир се уморяваше от тази игра.

— Дживах, ще спреш с увъртането.

Тонът му беше рязък и той забеляза как тя с радост се възползва от това, използвайки извинението да се ядоса като начин да избегне темата. Сключи вежди в гръмоносен облак, който бе овладяла до съвършенство.

Той се усмихна.

— Спри и с това.

Пристъпи към нея и я прегърна. Тя се скова и слабо се възпротиви, когато Джардир я придърпа до себе си.

— Обичаш ли ме, дживах?

— Разбира се, съпруже — отвърна Иневера без никакво колебание.

— А вярваш ли ми?

Аурата ѝ трепна, последва миниатюрна пауза.

— Да. — Не бе точно лъжа, но не беше съвсем и истина.

— Не знам какви тайни криеш относно семейството си — рече Джардир, — но виждам, че е така, и това не прави чест на никого от двама ни. — Иневера се отдръпна и се опита да каже нещо, но той само поклати глава. — Когато се оженихме, съюзът не беше само между нас. Твоето семейство стана мое, моето — твое. Каквото и да е то, имам право да зная.