Читать «Дневната война» онлайн - страница 397

Жените кимнаха, ала той продължи.

— За вас ще е още по-трудно, отколкото за мъжете. Мъжете шаруми ще очакват да сте слаби и няма да искат да слушат заповедите ви. Ще получавате предизвикателства и ще трябва да сте два пъти воините, които са вашите мъже захвени, докато не си спечелите уважението им. Това няма да е лесно и там няма да получите помощ от мен. Ако мъжете се боят да ви ударят само защото се боят от мен, никога няма да ви уважават.

Ашия го погледна.

— Винаги съм знаела, че Еверам е предначертал различен път за мен, отколкото за дъщерите ти. Сега, след като застанах в нощта, вече съм сигурна. Ако срамя съпруга си, тогава може да разтрогнеш съюза ни и нека си намери по-достойна дживах ка. Писано ми е да загина в лапите на алагаи.

Шанвах кимна и хвана Ашия за ръката, докато първите лъчи на утринта пронизаха прозорците.

— В лапите на алагаи.

През нощта ще спечелиш воини, но ще изгубиш други през деня. Но какво значеше това? Да им откаже ли? Или че хората му ще се разбунтуват при мисълта за жени воини?

Той тръсна глава. Бяха казали същото и когато бе сформирал кха’шарумите. Сега тези мъже му служеха с чест. Нямаше сам да се лишава от воини. Мразеше как се държаха мъжете с майка му, когато бе малък, нямаше си кой да се застъпи за нея. Ужасяваше се някога, че ако той умре, сестрите му ще бъдат взети от местния дама и ще се превърнат в дживах’шаруми.

Джардир обхвана с поглед целия си двор.

— Не искам да принуждавам жени да се бият, но Шарак Ка наближава и няма да върна никого, който предпочете този живот. Каджи може да е забранил копието на жените, но е имал армия от милиони. Аз я нямам, но въпреки това трябва да водя същата война. — Посочи приклекналите девойки с Копието на Каджи. — Зова ви кай’шарум’тинги.

Кадживах нададе вой.

— Пресвети Татко — каза Асъм. — Ако моята дживах не смята обета си към мен за важен, искам да ни разведеш сега, както и тя предложи.

Ашан рязко погледна към Асъм. Съюзът между дъщерята на Ашан и сина на Ахман подсилваше връзките между двете семейства и щеше да е унижение да бъдат прекъснати.

— Не — отвърна Джардир. — Ти и племенницата ми се врекохте в очите на Еверам и няма да ви позволя да развалите обета си. Тя ще остане твоя дживах ка, а ти няма да я лишаваш от времето ѝ с малкия Каджи. Синът има нужда от майка си.

— И сега внучките ми ще ходят в алагай’шарак всяка нощ? — попита Кадживах с остър тон.

— Не е нужно да е непременно така — предложи Иневера.

Кадживах я погледна, сякаш досега не беше забелязала присъствието ѝ.

— Какво имаш предвид?

— Мнозина от даматите имат лични телохранители, шаруми, призовани в алагай’шарак само по Новолуние — рече Иневера. — Ако моят почитаем съпруг е съгласен, искам те да са мои лични телохранители.

Джардир кимна леко и нямаше нужда да поглежда аурата ѝ, за да види, че самодоволството ѝ се е върнало.