Читать «Дневната война» онлайн - страница 397
Питър В. Брет
Жените кимнаха, ала той продължи.
— За вас ще е още по-трудно, отколкото за мъжете. Мъжете
Ашия го погледна.
— Винаги съм знаела, че Еверам е предначертал различен път за мен, отколкото за дъщерите ти. Сега, след като застанах в нощта, вече съм сигурна. Ако срамя съпруга си, тогава може да разтрогнеш съюза ни и нека си намери по-достойна
Шанвах кимна и хвана Ашия за ръката, докато първите лъчи на утринта пронизаха прозорците.
— В лапите на
Той тръсна глава. Бяха казали същото и когато бе сформирал
Джардир обхвана с поглед целия си двор.
— Не искам да принуждавам жени да се бият, но Шарак Ка наближава и няма да върна никого, който предпочете този живот. Каджи може да е забранил копието на жените, но е имал армия от милиони. Аз я нямам, но въпреки това трябва да водя същата война. — Посочи приклекналите девойки с Копието на Каджи. — Зова ви
Кадживах нададе вой.
— Пресвети Татко — каза Асъм. — Ако моята
Ашан рязко погледна към Асъм. Съюзът между дъщерята на Ашан и сина на Ахман подсилваше връзките между двете семейства и щеше да е унижение да бъдат прекъснати.
— Не — отвърна Джардир. — Ти и племенницата ми се врекохте в очите на Еверам и няма да ви позволя да развалите обета си. Тя ще остане твоя
— И сега внучките ми ще ходят в
— Не е нужно да е непременно така — предложи Иневера.
Кадживах я погледна, сякаш досега не беше забелязала присъствието ѝ.
— Какво имаш предвид?
— Мнозина от
Джардир кимна леко и нямаше нужда да поглежда аурата ѝ, за да види, че самодоволството ѝ се е върнало.