Читать «Дневната война» онлайн - страница 399

— И се почувства по-добре — позна Иневера.

Гилан кимна.

— Благословията на Еверам застига оногова, който убива създанията на Ний. Конят ми избяга и през следващите две нощи продължих лова си, докато възстановя силите си. Извинявам се за късното пристигане, но бързах колкото можах.

Ахман постави длан на рамото на мъжа.

— Горд съм с теб, Гилан асу Фахкин. Знай, че честта ти е безгранична. Отиди сега във великия харем и нека дживах’шарумите да те изкъпят и да ти дарят наслада, за да можеш да си починеш заслужено.

Воинът кимна и излезе също толкова бързо, колкото влезе. Ахман отвори писмото, прочете го и го предаде на Иневера.

— Съпруже, съжалявам — рече тя, когато прегледа съдържанието, — но те предупредих.

— Отново заровете ти се оказват прави — каза Ахман. — Спечелих две шарум’тинги през нощта, а на сутринта изгубих воините на Хралупата.

— И аз не се радвам на това, любими мой — отвърна тя, макар да не бе изцяло вярно. — Ако това може да те успокои, не можеш да изгубиш това, което никога не си притежавал.

Ахман поклати тъжно глава.

— Не ме успокоява.

Иневера премести каменния похлупак на едно от многото скрити кътчета в нейната Стая на сенките. Там имаше малка кутийка, защитена от студ и подсилена от сърцевината на демонска кост. Тънък слой скреж покриваше повърхността ѝ.

Иневера отвори плата и оттам извади къс втвърдена коприна. Беше изключително ценна, но със заровете ѝ, най-сетне цели отново, и след новината на шарума Гилан най-после бе дошло време да хвърли заровете за Северната вещица.

Коприната беше една от многото кърпички на Иневера, с която бе попила кръвта на Лийша след схватката им в покоите на Иневера. Внимателно изряза парченцата окървавена коприна и ги хвърли в малка купичка с вряща течност. Когато извлече напълно кръвта, тя изля течността върху заровете си и ги разклати.

— Животодаряващи Еверам, Приносител на вечния пламък, чуй просбата ми: дай на този свой нищожен слуга познание за бъдното. Разкажи ми за Лийша, дъщеря на Ърни, от клана Пейпър в племето от Хралупата.

След това хвърли заровете.

И зяпна.

Тя е твоят захвен и носи дете.

Двайсет и седма глава

Новолуние

333 г. СЗ, Есен

Новолуние

— Как работи? — попита Джардир, докато се взираше удивен в Черепния трон, покрит изцяло с електрум. Иневера беше затворила завесите в тронната зала и взора на короната му се активира, макар залезът да бе чак след час. Ясно се виждаше равномерният поток от мощ, който тронът излъчваше във всяка посока. Центърът му сияеше с концентрирана сила, като миниатюрно слънце.

— Тронът ти сега излъчва… — започна Иневера.

— … защитно поле — довърши Джардир. — Дори князете на Ний няма да успеят да доближат трона ми. — И той се обърна, следвайки пътя на магията, която му позволяваше да вижда през дебелите каменни стени както през стъкло — от километри.

Беше наистина изключително. Короната на Каджи също можеше да отблъсква алагаите. Джардир беше овладял силата ѝ през последните няколко седмици, научавайки се лека-полека да увеличава защитното поле много отвъд собственото си тяло. Никой алагай не можеше да го доближи на триста метра разстояние, стига той да поискаше. Можеше да защити армията си, но с това можеше да защити целия вътрешен град, че и оттатък него. Демоните можеха да нанасят удари по стените му, дори да ги съборят, но никога нямаше да преминат през тях.