Читать «Дневната война» онлайн - страница 399
Питър В. Брет
— И се почувства по-добре — позна Иневера.
Гилан кимна.
— Благословията на Еверам застига оногова, който убива създанията на Ний. Конят ми избяга и през следващите две нощи продължих лова си, докато възстановя силите си. Извинявам се за късното пристигане, но бързах колкото можах.
Ахман постави длан на рамото на мъжа.
— Горд съм с теб, Гилан асу Фахкин. Знай, че честта ти е безгранична. Отиди сега във великия харем и нека
Воинът кимна и излезе също толкова бързо, колкото влезе. Ахман отвори писмото, прочете го и го предаде на Иневера.
— Съпруже, съжалявам — рече тя, когато прегледа съдържанието, — но те предупредих.
— Отново заровете ти се оказват прави — каза Ахман. — Спечелих две
— И аз не се радвам на това, любими мой — отвърна тя, макар да не бе изцяло вярно. — Ако това може да те успокои, не можеш да изгубиш това, което никога не си притежавал.
Ахман поклати тъжно глава.
— Не ме успокоява.
Иневера премести каменния похлупак на едно от многото скрити кътчета в нейната Стая на сенките. Там имаше малка кутийка, защитена от студ и подсилена от сърцевината на демонска кост. Тънък слой скреж покриваше повърхността ѝ.
Иневера отвори плата и оттам извади къс втвърдена коприна. Беше изключително ценна, но със заровете ѝ, най-сетне цели отново, и след новината на
Коприната беше една от многото кърпички на Иневера, с която бе попила кръвта на Лийша след схватката им в покоите на Иневера. Внимателно изряза парченцата окървавена коприна и ги хвърли в малка купичка с вряща течност. Когато извлече напълно кръвта, тя изля течността върху заровете си и ги разклати.
— Животодаряващи Еверам, Приносител на вечния пламък, чуй просбата ми: дай на този свой нищожен слуга познание за бъдното. Разкажи ми за Лийша, дъщеря на Ърни, от клана Пейпър в племето от Хралупата.
След това хвърли заровете.
И зяпна.
Двайсет и седма глава
Новолуние
333 г. СЗ, Есен
Новолуние
— Как работи? — попита Джардир, докато се взираше удивен в Черепния трон, покрит изцяло с електрум. Иневера беше затворила завесите в тронната зала и взора на короната му се активира, макар залезът да бе чак след час. Ясно се виждаше равномерният поток от мощ, който тронът излъчваше във всяка посока. Центърът му сияеше с концентрирана сила, като миниатюрно слънце.
— Тронът ти сега излъчва… — започна Иневера.
— … защитно поле — довърши Джардир. — Дори князете на Ний няма да успеят да доближат трона ми. — И той се обърна, следвайки пътя на магията, която му позволяваше да вижда през дебелите каменни стени както през стъкло — от километри.
Беше наистина изключително. Короната на Каджи също можеше да отблъсква